Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Хей!

— Проклетите гадини са навсякъде. Сигурно са хиляди — каза Еспиноза и изрита един от ботуша си. Плъхът полетя във въздуха и се блъсна в отсрещната стена, а после се отърси и хукна към далечния ъгъл на стаята.

Наш стоеше абсолютно неподвижно, с пребледняло лице, докато плъховете тичаха около краката им в сляпа паника с оголени жълтеникави зъбки.

Клеър им разказа за тунелите и предположи, че плъховете вероятно са се вмъкнали в подземието през тях.

Еспиноза кимна и натисна бутон на радиопредавателя на рамото си.

— Проверете стените по периметъра. Търсим вход за тунелите.

— Не е необходимо да търсим — каза Портър, докато гледаше плъховете, които прекосяваха пода и се стрелкаха из боклуците. — Само трябва да проследим тях.

— Очите му се насочиха към далечния ъгъл. Плъховете не тичаха хаотично, а се отправяха като поток в онази посока, река от мръсотия и болести. — Бихте ли ми дали сигнална ракета? — попита той.

Еспиноза извади една от колана си и му я даде. Портър издърпа капачката, запали ракетата и я запрати към задната част на помещението. Металната кутия описа дъга и тупна на двайсетина метра от тях.

— Еха! Много надалеч хвърляш, детектив! — възкликна Еспиноза.

Портър хукна след сигналната ракета.

Въпреки че се бяха отдалечили от пламъка, плъховете бягаха към едно определено място — затворена врата с малка дупка в долния десен ъгъл, но достатъчно голяма, за да се промъкнат. И те правеха точно това. Един по един се шмугваха в пролуката.

Портър понечи да отвори вратата, но Еспиноза сграбчи ръката му.

— Дръпни се, детектив. Трябва да проверим това помещение. — Гласът му беше тих, едва доловим.

Портър кимна и се отмести встрани.

Еспиноза даде знак със свободната си ръка, показвайки на двама командоси да застанат от двете страни на вратата. После се дръпна три метра назад, насочи оръжието си към входа и отброи с пръсти до три. На нула единият командос ритна вратата и се спусна вътре, придвижвайки се бързо и приведен наляво. Друг член на екипа насочи оръжието си над него, обходи стаята с дулото и след това последва партньора си. След тях влязоха още двама мъже.

— Чисто! — чу се приглушен и далечен вик.

— Чисто! — разнесе се друг.

Насочил оръжието си, Еспиноза бързо изчезна в мрака. Миг по-късно вътре пламна яркият блясък на червена сигнална ракета.

— Портър, ела тук! — извика Еспиноза.

Портър погледна Наш и Клеър и после мина през вратата, отбягвайки плъховете, които търчаха в краката му. В тази стая беше по-студено и влажно, отколкото в останалата част на сутерена, и миришеше на мухъл и гнило. Той веднага позна миризмата, противният сладникав мирис на гниеща плът. Портър запуши с ръка носа и устата си в опит да блокира вонята, но не успя.

Петимата командоси стояха пред него, приковали очи в нещо.

— Всички да излязат — заповяда Портър, едва поемайки си дъх.

Еспиноза се обърна, готов да възрази, но после размисли. Върна се през разбитата врата и направи знак на хората си да го последват. Портър пристъпи по-навътре в стаята.

Покрай стените и на пода бяха наредени стотици свещи, повечето изгорели до купчинки восък. Няколкото останали мъждукаха с бледа светлина в немощен танц срещу яркия блясък на сигналната ракета.

Портър изпита желание да угаси и ракетата, и свещите.

Искаше да угаси светлината и мястото отново да потъне в мрак.

Не искаше да гледа.

Нищо от това.

В средата на стаята лежеше преобърната стара болнична количка с носилка. Металните й тръби бяха покрити с тъмночервени петна ръжда.

Под количката беше прикован с белезници за рамката гол труп, който лакомо гризяха хиляди плъхове.

Купчина кости с оръфана плът.

Госпожа Картър сигурно беше разбрала правилата, защото този път не изпищя, когато извадих кърпата от устата й. Не изруга. Ако в съзнанието й се носеха мисли на омраза, тя ги запази за себе си. Погледна ме с уморени очи и каза:

— Жадна съм.

Доближих портокаловия сок до напуканите й устни, наклоних чашата така, че вече топлата течност да напълни устата и после й дадох възможност да преглътне.

— Още, моля.

Дадох й още. Госпожа Картър изпи всичкия сок и аз оставих чашата до походното легло.

— Банан или "Чириос"?

Тя въздъхна дълбоко.

— Трябва да ме пуснеш.

— Знам, че сухите "Чириос" не изглеждат много апетитни, но гарантирам, че са вкусни. Малките овални овесени ядки са чудесно лакомство, може би едно от любимите ми. — Изкушавах се да изям малко, но тя се нуждаеше от храна. Щях да се възнаградя с една купа, когато се върна горе.