Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Госпожа Картър се наведе към мен. Почувствах топлия й дъх върху лицето си.

— Майка ти и баща ти ще ме убият. Разбираш го, нали? Това ли искаш? Не съм ти направила нищо лошо.

Винаги съм била добра с теб. Дори ти позволих да ме видиш… Сещаш се, там при езерото. Това беше специален момент между теб и мен. Нещо само за теб. Ако ме пуснеш, обещавам, че ще има още много такива моменти. Ще ти дам всичко, което поискаш. Ще направя неща, които не знае никое момиче на твоите години. Трябва само да ме пуснеш.

— Банан или "Чириос"? — повторих.

— Моля те.

— Добре, тогава банан. — Обелих банана и го поднесох към устата й. Клепачите й потрепнаха, а после тя се наведе и отхапа от банана. — Казах ви, че е хубав.

— Ти си добър — рече госпожа Картър. — Ти си добро момче и знам, че няма да позволиш да ми се случи нещо лошо, нали?

Бутнах банана към устата й.

— Трябва да ядете.

Тя отхапа още едно парче, този път по-бавно от предишния. Червените й устни се плъзнаха по банана и се задържаха за момент, преди да се отдръпнат.

Еспиноза и екипът му се изнизаха през вратата и Портър пристъпи по-навътре в стаята.

— Наш, Клеър, вземете фенерче и елате тук! — извика той през рамо.

Портър коленичи до трупа и плесна с ръце с всичката сила, която успя да събере. Силният пукот отекна в помещението и прогони плъховете от тялото. Портър отново плесна с ръце и още два плъха изтърчаха да търсят убежище. Дланите му се зачервиха и го заболяха, но той плесна още веднъж, и изскочи още един плъх. От стиснатите му зъби висяха парченца плът. Приличаха на части от ухо.

По отсрещната стена затанцува лъч бяла светлина. Портър се обърна и видя, че зад него стои Наш, който беше закрил уста с ръкава на якето си.

— Мили Боже! — промълви той.

— Дай ми го — рече Портър и посочи фенерчето.

Наш протегна ръка и му го даде, без да отмества крака от земята.

— По дяволите! — закашля се Клеър и закри с ръка устата си. — Емъри ли е това?

— Клеър, върни се горе и кажи на Уотсън да повика криминалистите и да дойде тук. Да доведат и съдебния лекар.

— Слушам — отговори тя и се отправи обратно по пътя, по който бяха дошли.

— Брайън, не е необходимо да стоиш тук. Разбирам те.

Партньорът му поклати глава.

— Ще се оправя… Дай ми минутка.

Портър насочи лъча на фенерчето към трупа.

Около бледата купчина, притисната между количката и бетонния под, жужаха мухи. Портър се наведе към главата и забеляза фрактура на черепа на около половин сантиметър под линията на косата. Кожата около фрактурата беше изгризана. По всяка вероятност раната бе кървяла и миризмата беше привлякла плъховете.

— Мисля, че човекът е паднал от количката и е разбил главата си. Не е ясно колко време е лежал тук.

Наш посочи по-надолу.

— Дясната ръка е прикована с белезници за количката. Мисля, че жертвата е съборила количката върху себе си, когато е паднала. Нашето момиче ли е?

Портър придвижи фенерчето надолу и нагоре по трупа, а после отново го доближи до главата.

— Не. Този човек има къса кестенява коса. Мисля, че е по-възрастен. Виждам прошарени кичури и дълбоки бръчки от онова, което е останало от брадичката. Емъри е много по-млада и косата й е по-тъмна.

— Жена ли е?

— Трудно е да се каже. Помогни ми да преобърнем тялото.

Изпод левия крак на трупа изскочи още един плъх и хукна към вратата.

— Копелета… — Наш отскочи назад.

Портър завъртя очи и му даде фенерчето.

— Аз ще го направя. Дръж това и осветявай ръцете ми.

Наш взе фенерчето и го насочи.

— Съжалявам. Проклетото нещо ме стресна, това е всичко.

— Не си ли имал домашен любимец хамстер или песчанка като малък? Те не са по-различни, само малко по-големи.

— Те ядат боклуци и разнасят повече болести от Кардашиян на Сирни заговезни — отвърна Наш. — Ухапе ли те някой от тези дребни шибаняци, ще прекараш остатъка от нощта в спешното отделение и ще те дупчат с инжекции против бяс в корема. Не, благодаря.

— В ръката — каза Портър, бръкна в джоба си и извади зелени латексови ръкавици.

— Какво?

— Инжекциите против бяс. Вече не ги бият в корема, а в горната част на ръката.

— О, какъв напредък.

— И плъховете обикновено не разнасят бяс. В Съединените щати няма нито един регистриран случай на бяс в резултат от ухапване на плъх. Това е мит. Кара ни да се чувстваме по-добре, че ги избиваме. Представяш ли си колко мръсен ще бъде този град, ако няма плъхове, които да изяждат боклуците ни? Хората са истинската напаст, ако питаш мен. Хората правят такива неща. — Портър се беше втренчил в трупа. — Искам да повдигнеш количката, докато аз преобръщам тялото. Отиди от другата страна.