Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Клеър завъртя очи.

— Много са го видели.

Портър продължи да разсъждава на глас:

— И така, той я отвлича с кола. Къде отива? Парк "А. Монтгомъри Уорд" е на по-малко от една пряка от Северния ръкав на река Чикаго. Може ли да се влезе оттам с кола в системата от тунели?

Уотсън отново тракаше на телефона си.

— Предполагам, че може, но не мога да намеря подробни снимки. Има логика, нали? Строителите сигурно са искали да има достъп до всеки главен воден път. Той може да е изчезнал с момичето под земята и да я е донесъл тук без никакъв риск да го видят дори ако е вървял пеша.

— Възможно е да е пренесъл всичките си жертви по този начин — добави Наш.

— Тогава Емъри може да е тук — тихо каза Клеър.

— Да — съгласи се Портър.

Тъмносин микробус с надпис "Водопроводни услуги Томлисън", изрисуван с яркожълти букви, пресече кръстовището и спря точно зад седана.

— Това нашите момчета ли са? — попита Портър.

— Да. Решиха да не се набиват на очи. — Телефонът на Клеър иззвъня. Тя го извади от джоба си и отговори на обаждането: — Прието, влизате след три минути. — Клеър отново се обърна към Наш и Портър: — Готови ли сте за действие? Ще влезем след тях. Те ще проверят сградата и ние ще ги последваме след още три минути.

Наш посочи с палец към задната седалка:

— Ами той?

Портър погледна Уотсън в огледалото за обратно виждане.

— Не носиш оръжие, нали?

Уотсън поклати глава.

— Не, детектив.

— А случайно да носиш бронежилетка?

Политиката на Управлението забраняваше да се влиза без бронежилетка на местопрестъпление, където може да има престрелка.

— Не ни раздават в моя отдел.

— Тогава предполагам, че ще трябва да чакаш тук. Съжалявам, хлапе.

Портър и Наш слязоха от колата и се приближиха до багажника. Портър извади две бронежилетки, ловна пушка и голямо фенерче. Даде пушката и едната бронежилетка на Наш и облече другата. Наш отвори пушката и провери цевта. След това Портър измъкна деветмилиметров пистолет "Берета 92FS" изпод резервната гума и провери пълнителя. Издърпването на плъзгача потвърди, че в гнездото е зареден патрон.

— Резервно оръжие, а? — попита Наш, който проверяваше своя пистолет "Валтер ППК".

Портър кимна.

— Още не съм виждал капитана. Служебният ми пистолет е в него.

— Технически ти все още не си се върнал на работа. Най-добре е да не те прострелят. За ранен, влачещ се след мен цивилен, трябва да пиша много повече доклади, отколкото за ранен партньор.

— Радвам се, че ще ми прикриваш гърба.

Телефонът на Клеър избръмча с получено съобщение.

— Влизаме след десет секунди. — Тя дръпна плъзгача на своя пистолет "Глок" и зареди патрон.

Микробусът с надпис "Водопроводни услуги Томлисън" се разтресе за секунда, а после задните врати се отвориха и отвътре се изсипаха мъже в пълно бойно снаряжение. Първите двама носеха голям черен метален таран, а другите бяха насочили карабини AR-15 и се придвижиха бързо и в унисон към сградата.

Наш хукна по улицата след тях. Портър бягаше до него, а Клеър ги следваше по петите.

Таранът бързо свърши работата си върху предните врати. Един удар и бяха вътре. Катинарът се откъсна от металната рамка и изтрака на земята. Командосите го ритнаха настрана. Мъжете с тарана отстъпиха встрани, за да позволят на другите да влязат вътре един по един, а после смъкнаха карабините от гърбовете си и ги последваха.

Екипът детонира зашеметяваща граната. Разнесоха се приглушени викове "Полиция?" и "Чисто!", когато командосите нахлуха вътре. Портър стисна пистолета си, докато пресичаха осветената от слънцето улица към черната бездна на входа на сградата.

— Не виждам нищо, мамка му — измърмори Наш, който се втренчи вътре.

— Всички прозорци са запечатани. Тук е като гробница — каза Клеър.

Портър надникна през вратата. Светлината от улицата озаряваше само квадрат три на три метра, ограден от непрогледен мрак. Сенките сякаш изтласкваха навън светлината.

Той запали фенерчето и обходи с лъча вътрешността, очаквайки да види отвореното пространство на склад, но лъчът освети тесен вход от прогнило дърво. Акустичният таван от плочки се рушеше, измазаните с гипс стени бяха олющени и напукани и подът беше отрупан с отломки, откъртили се през годините.

Командосите бяха отишли навътре в сградата. Ботушите им тропаха върху бетона, докато командосите претърсваха стая след стая.

И после настъпи тишина.

— Чухте ли?

— Какво?

— Екипът спря да се движи.