Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Татко погледна мен, после нея и накрая пак мен.

— Ти вдигна ръка пръв. Кажи ни имената им.

— Мизару, Киказару и Ивазару.

— Правилно! Дайте на момчето напълно заслужена награда — ухили се баща ми. — Допълнителни точки, ако знаеш какво означават имената им…

На татко му беше ясно, че знам и това, но той обожаваше игрите, затова продължих с играта:

— Мизару означава "Не виждай зло", Киказару означава "Не чувай зло" и Ивазару означава "Не говори зло".

Баща ми бавно кимна и почука с пръст по коляното на госпожа Картър.

— Вероятно си виждала изображенията им. Първата маймуна е закрила очите си, втората — ушите си, а третата е сложила косматата си лапа на устата.

— Ето защо, когато употреби лоша дума, госпожа Картър наруши правилото на Ивазару — заявих уверено.

Татко поклати глава.

— Не, синко. Въпреки че мръсният език е лошо нещо и знак за по-нисш интелект, тя би трябвало да каже нещо лошо за някой друг, който е нарушил правилото на Ивазару.

— Аха. — Кимнах.

Госпожа Картър изръмжа и дръпна белезниците.

— Успокой се, Лиза. Ще дойде и твоят ред, но трябва по-бързо да вдигаш ръка — каза й баща ми.

Тя отново дръпна белезниците, които издрънчаха върху тръбата и походното легло, и изпъшка от отчаяние.

— Може би крака си тогава?

— Има и четвърта маймуна, но никой не знае за нея — обясних.

Татко кимна.

— Първите три маймуни определят правилата, по които всички ние трябва да живеем, но четвъртата е най-важната.

— Шизару — рекох. — Името й е Шизару.

— Четвъртата маймуна символизира "Не прави зло" — продължи баща ми. — И това, разбира се, е уловката. Ако някой види или чуе зло, няма какво толкова да направи. Когато някой говори зло, пак е нарушение, но да прави зло… Е, когато прави зло, няма място за прошка.

— Такива хора не са неопетнени, нали, татко?

— Не, синко, определено не са. — Той отново се обърна към госпожа Картър: — За жалост съпругът ти попадна в последната група и на нашата страхотна планета няма необходимост от хора като него. Предпочитам да отърва света от тези боклуци с малко повече дискретност, отколкото би сметнала за уместно прелестната ми съпруга, но стореното — сторено и няма смисъл да се тормозим за нещо, което не можем да контролираме. Също така предпочитам да не беше разкривала нашите лудории от снощи, но уви, детективските ти умения са изключителни и ти ги разкри. Оттук следва и сегашното ни затруднение — какво да правим с теб?

— Тя неопетнена ли е, татко? — Трябваше да попитам, защото не знаех отговора.

Госпожа Картър със сигурност беше видяла и чула зло, но татко ми беше казвал, че тези нарушения може да се простят. Беше ли говорила зло? Беше ли направила зло? Не знаех.

Баща ми отметна кичур коса от окото на госпожа Картър, втренчи се в нея дълго и мълчаливо и после рече:

— Не знам, синко, но възнамерявам да разбера. Господин Картър беше противен човек, няма съмнение в това, но нещо го е провокирало — нещо е натиснало последния бутон и е причинило изпускането на парата му. — Той протегна ръка и докосна насиненото око на госпожа Картър с върха на показалеца си. — Не мога да не се чудя какво е било това нещо и дали нашата скъпа госпожа Картър има нещо общо.

В главата ми изплуваха образите на майка ми с госпожа Картър. Не можех да кажа на татко. Още не. Ако действията на госпожа Картър бяха накарали господин Картър да наруши правилата, тогава не беше ли логично, че майка ми отчасти е виновна за постъпките на госпожа Картър? Ако мама беше нарушила правилата… Мисълта беше непоносима.

Баща ми ме наблюдаваше изпитателно. Знаеше ли? Бях ли се издал с нещо?

Той обаче не се задълбочи по въпроса. Стана и посочи подноса със закуската.

— Опасявам се, че закуската ти изстина. Предполагам, че ще трябва да я ядеш така. Може би следващия път ще приемеш такава хубава храна с усмивка, не с груб негативизъм. — Татко ме потупа по рамото. — И не забравяй, синко, никакви прибори за нашата гостенка.

— Знам, татко.

— Браво, момчето ми.

Той тръгна към стълбите.

Обърнах се към госпожа Картър и посегнах към кърпата в устата й.

— Искате ли да опитаме пак?

Тя кимна, приковала поглед в гърба на баща ми, докато той се качваше по стълбите.

Район Фултън се намираше на северозапад от историческият делови център на Чикаго и беше в сърцето на благоустройството на града. Старите складове се превръщаха в мансарди с високи наеми, а бившите фабрики за обувки — в козметични салони и кафенета. Сред тези свещени места за поклонение на хипстърите тук-там бяха разпръснати обречени на събаряне сгради. Портър предполагаше, че ако можеха да мислят, нервно щяха да наблюдават съседите си и да чакат реда си за повърхностни промени, надявайки се, че отменянето на присъдата ще дойде, преди да са пристигнали булдозерите, готови да освободят пространство за нещо съвсем ново.