Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Отново чу драскане. Мънички нокти, които копаеха…

На твое място бих прибрала езика си в устата. Вода или не, езикът ти е вкусно лакомство за един голям гладен плъх, не мислиш ли? Най-малкото улесняваш нещата за домакина си, за да отреже малкия досадник от устата ти.

Емъри се дръпна назад. Не можеше да определи точно източника на драскането. В един момент се чуваше до нея, а после, щом наклонеше глава настрана, звукът сякаш идваше от отсрещната страна на стаята.

Кап.

Капчици вода изпръскаха ръката и лицето й.

— Мамка му. — Емъри се наведе напред, доколкото можа, дърпайки количката след себе си. Протегна се, докато имаше чувството, че вратът й ще се скъса от напрежението. Металните белезници се впиха в китките й и тя се помъчи да не обръща внимание на болката. Насочи мислите си към едно-единствено нещо — вода.

Дръпна още напред количката.

Езикът й докосна повърхността на металната плоскост за секунда и по устните й полепна вкусът на ръжда. Случи се толкова бързо и металът беше толкова студен, че Емъри не разбра дали наистина е близнала водата, или само си е въобразила, че студеният метал е вода. Определено не утоли жаждата си. Капчицата само я засили.

Нямаше да плаче. Отказваше да плаче.

Емъри се наведе, доколкото можа, дърпайки с всички сили белезниците с веригата. Металът се вряза в китките й, но й беше все едно. Тя използва цялата си тежест, за да се изтегли. Нещо поддаде и лицето й се стрелна напред. Езикът й намери водата. В устата й се събра леденостудена, освежаваща, мръсна, ръждива вода. Езикът й се потопи в локвичката само за миг, а после количката се прекатури, стовари се върху гърба й и блъсна главата й в пода. Пред очите й се спусна още по-гъст мрак.

Намерих поднос в бюфета и сложих на него няколко препечени филии, банан, портокалов сок и чаша корнфлейкс "Чириос" (любимата ми закуска). Исках да добавя и мляко, но когато проверих в хладилника, видях, че в кутията е останала само една чаша. Баща ми обичаше прясно мляко и през ум не би ми минало да го ядосам, като взема последното, много добре знаейки, че майка ми не е купила ново, когато е ходила в супермаркета.

Стълбите, водещи към мазето, ми се сториха по-стръмни, отколкото последния път, когато бях слязъл по тях. Наблюдавах зорко чашата с портокаловия сок върху подноса. Течността се плискаше насам-натам, спираше, когато стигнеше до ръба, и после се устремяваше към другия край със следващата ми стъпка. Ако сокът се разлееше, щеше да намокри препечените филии, а аз нямаше да го допусна. Чувствах се достатъчно виновен, че подведох госпожа Картър снощи. Нямах намерение да утежнявам вината си с подгизнали препечени филии.

Майка ми тръгна нагоре по стълбите, когато аз се приближих до долу. Носеше кофа, няколко парцала и голяма четка за търкане на под. На ръцете си беше надянала дълги жълти гумени ръкавици, които стигаха до лактите й.

— Добро утро майко.

Тя ме погледна и се ухили.

— Каква добра душичка си ти! Гостенката ни ще остане страшно доволна, когато те види. Мънкаше нещо. Предполагам, че мечтаеше за едно хубаво ядене и нещичко, което да навлажни небцето й.

Докато минаваше покрай мен, майка ми отхапа от едната филийка и остави остатъка върху подноса.

— Погрижи се тя да разбере правилата. Няма да ми е приятно, ако започне лошо още в началото на престоя си.

Нямаше как да не се съглася.

— И не много светлина. Не искаме да вбесяваме баща ти с тлъста сметка за електричество.

— Да, майко.

Гледах я, докато тя се качи по стълбите. Острото ми обоняние долови мириса на смесица от влажен бакър и белина във въздуха.

Съзрях госпожа Картър миг преди тя да ме забележи. Майка ми (или вероятно баща ми) бяха оковали с белезници лявата й ръка за същата водопроводна тръба, за която беше закачен съпругът й само допреди няколко часа. Вместо да седи на пода, госпожа Картър беше настанена на старото походно легло на баща ми. Дясната й ръка беше окована за другата му страна. Веднъж татко ми каза, че донесъл походното легло от войната. Разнебитената вехтория, изглежда, беше свидетел на много сражения в отдавна отминали дни. Дебелият брезент беше протрит и изпокъсан и в избелелия зелен плат имаше няколко дупки. Металните крака, които несъмнено са блестели, когато са били нови, сега бяха потъмнели и покрити с ръжда. Рамката изскърца под тежестта й, когато госпожа Картър леко се премести вляво. Тя лежеше. Не можах да определя дали за удобство или по необходимост. Осветлението беше слабо. Майка ми беше угасила всички електрически крушки с изключение на една, която висеше гола на жица в средата на мазето. Въпреки че въздухът беше неподвижен, лампата леко се поклащаше и хвърляше плътни, танцуващи отблясъци по стените и пода.