Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Не забравяй за плъховете, скъпа. Тези мъничета вероятно припкат около теб в момента. Сигурно отдавна са намерили водата и искат вечеря, която да прокарат с нея, парченце момичешко месце. Ако аз бях плъх, вероятно щях да се настаня до водата. И бих я пазила с цената на живота си.

Емъри пристъпи крачка напред и после още една, влачейки количката след себе си.

Не искаше да се отдалечава от стената. Стената я успокояваше като голямо безопасно одеяло, но тя се пусна от нея. Остави я зад себе си и пристъпи още една крачка. По-скоро тътреше крака. Без да знае какво има пред нея, не можеше да си позволи повече.

Ами ако той е разпръснал стъкла? Или ръждясали гвоздеи? Ами ако има дупка в пода? Ако паднеш и счупиш крака си, ще си навлечеш всевъзможни неприятности — много по-лоши от сегашното ти трудно положение, това е сигурно. Между другото, не искам да те тормозя, но имам чувството, че си заслужава да го спомена. Разбра ли кой спря музиката? Защото ако той е наблизо, тогава да пиеш вода не би трябвало да е твоят приоритет номер едно в момента.

— Ако той смята да ме нарани, ще ме нарани — троснато отвърна Емъри. — Няма да седя със скръстени ръце и да го чакам да действа.

Тя затътри крака напред. Пръстите й се вцепеняваха с всяка стъпка.

Бетонът ли ставаше по-студен?

— Той няма да ме остави да умра, докато не приключи с мен. По новините казаха, че държал живи момичетата най-малко една седмица, преди да ги убие. Все още се нуждае от мен.

Предполагам, че в това има нещо вярно, но той може да ти направи куп неприятни неща, които няма да те убият. Вече взе ухото ти. Знаеш, че следват очите ти. Но ще бъде ли толкова лошо това? В момента не виждаш нищо, нали? Честно казано, на твое място бих се тревожила повече, че ще загубя езика си. Винаги можеш да се движиш пипнешком в мрака, но да загубиш способността си да говориш? О, Боже, това би било гадно. Ти винаги си обичала да говориш.

Емъри се заслуша. Сега беше близо, само още няколко крачки в най-добрия случай. Върху пръстите на краката й изтърча плъх и тя изпищя, и едва не падна по гръб на носилката.

Започна да си поема дълбоко дъх. Трябваше да запази спокойствие. Върху пръстите на краката й отново изприпка плъх. Този път, когато изпищя, гласът й беше силен, не го сдържа, въпреки че гърлото й беше пресъхнало. Имаше чувството, че е повърнала стъкла, и искаше да спре, но писъкът излезе — силен и пронизителен. Вече не ставаше дума за плъха, нито че беше отвлечена и затворена в това място, а за баща й и хората около нея, за отчаянието, че учи вкъщи и че има малко приятели в живота си. Болката в ухото й, сковаността на краката й и уязвимостта, че е гола на неизвестно място. За непознатите очи, които я наблюдаваха. За мъжа, който я отвлече и който можеше да е на километри или на сантиметри от нея, потънал в мрака. За майка й, която почина и я остави да изстрада сама всичко това.

Когато най-после млъкна, гърлото й пламтеше, сякаш беше преглътнала горещо олово и ръждясало острие беше изстъргало остатъците, но й беше все едно. Писъкът прочисти съзнанието й. Нуждаеше се от яснота. Трябваше да мисли.

Кънтенето в ушите й беше преминало.

Емъри се заслуша със здравото си ухо и на фона на прииждащата кръв, която пулсираше в другото.

Кап.

Отляво се чу тихо драскане на нокти върху бетон. Мънички нокти. Ровещи.

"Не им обръщай внимание" — каза си тя.

Положи усилия и продължи напред, пристъпвайки бавно, стъпка по стъпка. И после…

Кракът й се удари в нещо. Повърхност, която изглеждаше по-студена от бетона. И влажна. Емъри коленичи непохватно да я докосне. Дясната й ръка придърпа количката.

Метална плоскост? Да, това беше, доста голяма метална плоскост. Емъри проследи ръба и изчисли, че плоскостта е широка около един метър. На всеки десетина сантиметра бяха забити болтове, които я прикрепяха към бетона.

Емъри плъзна ръка по повърхността. Определено беше мокра.

Кап.

Този път капката падна толкова близо, че фина мъгла от пръски осея ръката й. Емъри прокара пръст по металната плоскост и после го допря до устните си. Още преди да го близне, долови мириса на метала — ръжда или някакъв отпадъчен продукт. Въпреки това го близна, защото мозъкът й казваше, че ако скоро не пие вода, нищо друго няма да има значение.

Вкусът беше ужасен, но все пак беше някаква влага и Емъри искаше още.

Тя наведе глава към металната плоскост, доколкото й позволяваше веригата, протегна шия и изплези език. Може и да не виждаше нищо в тъмнината, но водата беше там, на няколко сантиметра. Усещаше я. Изопна език, но не докосна друго освен въздух.