Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Госпожа Картър изхленчи, приковала очи в ножа.

Напъхах кърпата в устата й със свободната си ръка и я пуснах. Всичко стана много бързо, но аз бях постигнал целта си. Врътнах китка и острието се прибра, а после пъхнах ножа в джоба на ризата си.

— Правилата са елементарни, госпожо Картър. Ще ми е необходима само една минута да ги обясня и после ще ви оставя да закусите. Сигурен съм, че умирате от глад.

Лицето й се зачерви от гняв.

— Обещавате ли да се държите добре, докато обяснявам правилата?

— Майната ти! — изкрещя тя зад кърпата.

Стъписах се. Колко грубо! Нима не се опитвах да й помогна?

— Ние не търпим такъв език в нашата къща, Лиза, дори от гостите ни — прогърмя зад гърба ми гласът на татко. Обърнах се и видях, че той стои в основата на стълбите и държи в ръката си чаша вдигащо пара кафе. Баща ми пристъпи по-близо. — Така се започва, с такъв език. Тези приказки бързо са последвани от грубост, а после гняв и омраза… Едно цивилизовано общество не се нуждае от това. Преди да се усетиш, всички ще хукнем голи по улиците, размахвайки брадви. Не можем да го допуснем, нали? Ние се опитваме да възпитаваме правилно нашето момче. Той уважава възрастните около него. Учи се от тях. — Татко протегна ръка и разроши косата ми. — Това момченце расте бързо и попива като гъба всичко. С майка му искаме да се погрижим да му внушим най-добрите ценности, преди да го пуснем в този голям, отвратителен и същевременно красив наш свят. И тук именно е ролята на правилата.

— Правилата произлизат от Трите мъдри маймунки — намесих се. Не се сдържах и развълнувано плеснах с ръце. — Някои хора ги наричат Трите мистични маймуни, но има и четвърта, която се казва…

— По-полека, синко. Когато разказваш виц, направо ли прескачаш към поантата?

Поклатих глава.

— Не, разбира се — продължи баща ми. — Същото важи за всяка хубава история. Първо започваш с малко предистория, ако е уместна, след това стигаш до същината на разказа и накрая завършваш със спретната малка панделка, с която да завържеш пакета. Не трябва да избързваш. Трябва да предвкусваш разказването като хубава пържола или любимия си сладолед.

Баща ми, разбира се, беше прав. Той винаги беше прав. Аз бях малко нетърпелив — недостатък, върху който сериозно възнамерявах да поработя.

— Защо не я разкажеш, татко? Ти разказваш историята много по-добре от мен.

— Ако нашата гостенка обещае да се държи добре, убеден съм, че мога да прекарам няколко минути с вас двамата и да ви я разкажа. В края на краищата, най-добре е тя да разбере правилата от самото начало, не си ли съгласен?

Кимнах.

Госпожа Картър ни гледаше втренчено с каменно изражение. Лицето й беше зачервено под синьо-черните напомняния за предишната вечер.

Баща ми придърпа обърната с дъното нагоре кофа, седна до мен и остави кафето си на бетонния под. Малка част от течността се изля и потъна дълбоко в петното кръв.

— Мъдрите маймуни са изобразени на скулптура над вратата на конюшнята на прочутия шинтоистки храм Тошогу в град Никко, Япония. Изваяни са от Хидари Джингоро през XVII век и се смята, че изобразяват жизнения цикъл на човека… Е, всички пана изобразяват жизнения цикъл, само вторият включва мъдрите маймуни. Жизненият цикъл се основава на учението на Конфуций.

— Не онзи от курабийките с късмети — изтърсих, — а истинският Конфуций. Той е бил китайски мислител, учител, политик и философ. Живял е някъде между 551 и 479 година преди Христа.

— Много добре, синко! — засия баща ми. — Конфуций е автор на някои от най-влиятелните китайски текстове и правила на поведение, които се използват и до днес не само в Китай, но и в по-голямата част на съвременния свят. Той наистина е бил мъдър човек. Някои твърдят, че идеята за маймуните е дошла в Япония от будистка легенда. Ако питате мен, никой не знае със сигурност. Такава силна пословица устоява на времето. Няма да се изненадам, ако един ден научим, че и Япония, и Китай са черпили мъдрост от още по-древен източник, който вероятно е дошъл от друг, още по-древен от него. Мъдрите маймуни може би датират от зората на човечеството.

Госпожа Картър го гледаше, без да мига. Баща ми продължи да разказва:

— Скулптурите, изобразяващи жизнения цикъл в храма Тошогу се състоят от общо осем пана. Маймуните са на второто пано. Някой може ли да ми каже имената им?

Аз, разбира се, знаех отговора и настойчиво вдигнах ръка. Ако също го знаеше, госпожа Картър предпочете да не участва.