Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Такъв беше случаят с Дес Плейнс номер 1483.

Ниска в сравнение с околните постройки, сградата беше триетажна, с площ най-много три хиляди квадратни метра. При по-внимателно вглеждане се виждаше, че първоначалната фасада от червени тухли наднича тук-там, но по-голямата част се губеше под пластове боя — цветовете варираха от зелено и жълто до бяло. Повечето прозорци бяха заковани с дъски или строшени.

Някога вероятно се беше извисявала гордо, но историята явно не е била благосклонна към нея. Сградата беше преживяла най-лошите времена. Сухият режим беше израснал от недрата на политиката само за да бъде потъпкан от гангстери, които някога са стояли на прозорците й. Постройката беше свидетел на раждането на града и бе гледала Големия пожар в Чикаго, докато огънят изпепелявал съседните сгради от другата страна на реката. Портър можеше да се закълне, че все още долавя миризмата на пламъците и саждите в този квартал, въпреки че стотина зими се бяха опитали да я отмият.

Всичко, което беше останало от предишното й величие, беше една-единствена табела на покрива, на която с избелели дървени букви пишеше "Издателство "Мълифакс".

— Няма много за гледане — отбеляза Наш, който седеше вдясно от Портър на предната седалка на доджа му. Бяха спрели на ъгъла на отсрещната страна на улицата и сградата беше точно пред тях. Телефонът му иззвъня със сигнала за текстово съобщение и той погледна екрана. — Клеър ще дойде след две минути с екип на специалните части.

Портър погледна в огледалото за обратно виждане. Уотсън пишеше нещо на телефона си. Портър никога не беше виждал пръсти да се движат толкова бързо.

— Боже, докторе, това нещо ще се подпали.

— "Издателство "Мълифакс" затваря врати през 1999 година. Оттогава сградата е празна — каза Уотсън, без да вдига глава. — Централният офис на фирмата очевидно е плащал сметките им до 2003 година. След това са фалирали, но не са могли да намерят купувач и градската управа я определя за събаряне през 2012 година.

— Защо не са решили да я ремонтират като другите сгради наоколо? — попита Наш. — Този квартал стана луксозен. Ние няма да живеем тук със заплатите си на ченгета, това е сигурно, по дяволите.

Портър кимна към "Мълифакс".

— Вълшебният ти телефон може ли да ни каже какво има вътре в сградата?

— Аз мога да ви кажа какво няма вътре — Убиецът "Четирите маймуни" — отвърна Наш. — Защото в момента той си почива удобно в моргата. — Погледът му обходи улицата. — Това ме води до въпроса за десет хиляди долара. Защо чакаме екипа на специалните части? Щом няма убиец, това означава, че няма кой да стреля по нас.

Портър повдигна рамене.

— Заповед на капитана.

— Той каза ли, че иска пръв да влезе екипът на специалните части?

— Капитанът мисли, че това е капан. Да остави учебника ей така… Това не е характерно за убиеца. Нещо не се връзва.

— А ти какво мислиш?

— Не знам какво да мисля.

— Вижте нещо. — Уотсън даде телефона си на Портър. Прозорецът на търсачката беше отворен на страница от "Уикипедия". — Оттук са въртели контрабандата на алкохол. Под тези сгради има тайни тунели.

— Той може да ги е използвал, за да идва тук, без да го види някой.

Зад тях спря зелена хонда сивик. Клеър Нортън слезе от нея, наведе се и притича до стъклото на доджа от страната на Наш. Той го смъкна.

— Видяхте ли нещо? — попита тя и кимна към сградата.

— Нищо. Тишина и спокойствие.

— Ами белият седан?

Портър беше забелязал колата, когато пристигнаха. Последен модел буик с красива лепенка на задната лява броня.

— Няма следа от шофьора.

Уотсън взе телефона си от Портър.

— Мислиш ли, че убиецът е използвал тунелите?

— Тунелите за контрабанда на алкохол ли? — Клеър огледа околните сгради. — Преди няколко години работих по случай за трафик на хора в Ист Сайд и извършителите използваха старите тунели, за да се придвижват. Чух, че навремето телефонната компания ги е разширила, за да прокара кабели и дори е направила релсова система там долу. Можели да стигнат от реката почти до центъра на града, без да се покажат на дневна светлина. Някои тунели са достатъчно големи, за да мине камион — обясни тя. — Може да обиколиш целия град, ако знаеш пътя. Там долу е адски студено. Няколко кина в центъра все още използват вентилационни шахти, за да вкарват студен въздух да охлаждат салоните.

— Може ли да се стигне дотук от парк "А. Монтгомъри Уорд"?

— Разбирам накъде биеш, Сам, но се съмнявам — каза Наш. — Той е отвлякъл Емъри с кола. Ако се е опитал да се спусне в някой отводнителен канал с момичето, мисля, че все някой щеше да го спре.