Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Изгубихме връзка в момента, в който слязохме по тези стълби. И мобилните телефони нямат покритие.

— Ако тръгнем по онзи тунел, какво да направим, за да не се изгубим?

Портър си представяше десетки тунели, които се разклоняват в множество посоки — подземен лабиринт. Предполагаше, че градската управа има карти, но колко точно бяха тунелите? Особено след като някои са били построени за контрабанда на алкохол.

Сержантът извади малък флакон с боя от раницата си.

— Споменах ли, че съм бил бойскаут?

— Добре, води ни тогава.

Еспиноза тръгна пръв, последван от Томас и Тибидо, а после Портър и накрая Броган. Един по един те минаха покрай вагонетката и влязоха в тунела. Въздухът веднага стана влажен и хладен. Портър си помисли, че температурата сигурно е десетина градуса. Стените на тунела бяха гладки и издялани от варовик. Дори в днешния свят прокопаването на такова нещо би било трудна задача. Как бяха успели да постигнат този подвиг преди стотина години? Колко хора бяха умрели тук?

"Най-малко още една душа се е присъединила към тях тази седмица" — помисли си Портър.

Тук-там от тавана капеше вода. Не беше достатъчно, за да ги разтревожи, но правеше земята хлъзгава. Портър не беше облечен за изследване на пещери. Черните му мокасини предлагаха малко сцепление.

Двайсетина минути по-късно петимата мъже стигнаха до завой, последван от разклонение, и спряха. Еспиноза вдигна високо фенерчето и насочи лъча към три възможни пътя.

— Някакви предложения?

Портър коленичи в средата.

— Освети това тук долу.

Сержантът пренасочи светлината. Другите също осветиха мястото. Портър огледа релсите. Само на едната имаше следи от скорошна употреба, онези, които завиваха наляво.

— Натам.

Еспиноза разклати спрея с боята и нарисува на стената стрелка, която сочеше обратно към пътя, по който бяха дошли, и след това продължиха.

Портър се взря в мрака. Непрогледен. Не проникваше никакъв лъч светлина. Сигурно входът за ада беше нещо такова. Какво щеше да се случи, ако тунелът се срутеше зад тях? Въздухът беше разреден. Чувстваше се отчаяние. Колко изолирани бяха от реалния свят?

Той погледна айфона си. Нямаше покритие.

Еспиноза вдигна десния си юмрук, спря и насочи напред оръжието си.

— Виждам светлина там горе — прошепна той.

— Навън? — попита Томас.

— Не мисля. Не е достатъчно ярка. Ела с мен. Останалите чакайте тук.

Портър се наведе, извади пистолета от кобура под мишницата си, освободи предпазителя и насочи дулото към тавана.

Ами ако в тунела започнеха да летят куршуми? Рикошетът в каменните стени щеше да е смъртоносен. Въпреки че носеше бронежилетка, пак имаше много открити и уязвими места. Бързият поглед в очите на другите мъже му каза, че и те си мислят същото. Броган беше извадил голям нож от калъф на бедрото си. Явно предпочиташе това оръжие за бой от близко разстояние пред картечния пистолет, преметнат на гърба му. Тибидо държеше пистолет "Глок".

— Портър! — Гласът на Еспиноза отекна по гладкия камък.

Портър се изправи и хукна по тунела към светлината. Командосите го последваха. Намериха сержанта и Томас, които стояха в средата на нещо като подземие.

Прожектор високо горе на стената осветяваше пространството, по някакъв начин включен към електрическата мрежа на града. На тавана имаше капак на улична канализационна шахта, водещ към улицата. Еспиноза посочи с оръжието си към пода.

— Там.

Портър проследи погледа му.

На земята една до друга бяха наредени три бели кутии, всяка завързана с черна връв. На кутията в средата беше написана една-единствена сума — "Портър".

— Ръкавици?

Тибидо извади един чифт от джоба си. Портър ги надяна на ръцете си и внимателно дръпна връвта на първия пакет. След това махна капака…

Върху подложка от памук лежеше човешко ухо.

— Каква гадост — възкликна Броган и отстъпи назад.

Портър отвори следващата кутия, разкривайки две очи. Сини. От едното още висеше зрителният нерв, сбръчкан и втвърден, изсъхнал и залепнал за памука с тънка диря от кръв. Последната кутия съдържаше език.

Портър не беше проверил дали трупът в "Мълифакс" има език. Очите и едното ухо липсваха, но той предположи, че са ги изгризали плъхове.

— Мисля, че тези принадлежат на жертвата в подземието. Ще трябва да ги предадем на съдебния лекар, за да разберем със сигурност.

— Няма да съм аз — заяви Броган. — Няма да ги занеса.

— Нито пък аз, шефе — присъедини се към него Тибидо. — Тук има лоша магия.