Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Ами ако паднеш, скъпа? Ами ако се опиташ да вървиш, спънеш се в нещо и паднеш? Сигурна ли си, че това е разумно? Защо не седнеш и не помислиш? Какво ще кажеш?

Момичето пренебрегна гласа и предпазливо протегна лявата си ръка в мрака. Пръстите й търсеха пипнешком. Когато не намериха нищо, тя отстъпи назад към количката и стената, до която беше спряла. Подпря се с дясната ръка на количката и протегна лявата. Една стъпка, после още една…

Пръстите й докоснаха стената и Емъри едва не отскочи назад. Неравната повърхност беше влажна и мръсна. Тя бавно прокара ръка по стената, намери бразда и проследи хоризонтално ръба с връхчето на пръста си, докато намери друга бразда, този път отвесна. Схемата се повтори трийсетина сантиметра по-надолу. Правоъгълници. Блокове сгуробетон.

Знаеш ли, там, където има една стена, обикновено има и друга. Понякога има и врата и един-два прозореца. Може би трябва да се движиш по периметъра? Разбери в каква каша си се забъркала. Но си окована за онази досадна количка, която не е много подходяща за пътуване.

Емъри задърпа веригата, докато количката измина два-три сантиметра на скърцащите си колела, и се хвана за рамката. Чувстваше се малко по-безопасно, докато се държеше за металната тръба. Знаеше, че е глупаво, но…

— Майната ти — измърмори тя.

Подпирайки се с лявата ръка на стената и дърпайки количката с дясната, Емъри бавно тътреше крака. Броеше, докато вървеше, опитвайки се да добие представа какво е разположението в пространството. Направи дванайсет крачки и намери първия ъгъл. Пресметна, че първата стена е дълга около три метра.

Продължи покрай втората стена. Пак блокове сгуробетон. Емъри плъзна пръсти нагоре и надолу по стената, търсейки електрически ключ за осветление, врата или прозорец, но не откри нищо, само още блокове сгуробетон.

Тя спря за секунда, вдигна глава и се зачуди колко високо е помещението. Имаше ли изобщо таван?

Разбира се, че има таван, скъпа. Серийните убийци са умни. Ти не си първото момиче, участвало в това родео. Колко момичета е убил? Пет? Шест? Вероятно вече е издигнал рутината до наука. Сигурна съм, че стаята е затворена отвсякъде, но ти трябва да продължиш да изследваш. Това ми харесва. Много по-добре е, отколкото да седиш със скръстени ръце и да го чакаш да се върне. Би било глупаво и безсмислено. Покажи целеустременост и инициативност.

Емъри продължи да обикаля стаята. Количката оказа съпротива на ъгъла и тя гневно я блъсна.

Хей, току-що се сетих нещо. Ами ако той те наблюдава? Ако е поставил камери?

— Твърде тъмно е.

Инфрачервените камери виждат в тъмното ясно като в ден. Той вероятно е вдигнал крака на бюро някъде и с широка мазна усмивка на лицето следи Емъри. Голо момиче в кутия. Голо момиче, което се опитва да се измъкне от кутия. На последното момиче му бяха нужни трийсетина минути, докато се осмели да стигне толкова далеч в стаята. Ти постигна по-голям успех. Стигна дотук за двайсет минути. Колко вълнуващо. Колко забавно.

Емъри спря да се движи и се втренчи в мрака.

— Там ли си? Наблюдаваш ли ме?

Тишина.

— Ехо?

Може би е срамежлив.

— Млъкни.

Обзалагам се, че той е сложил табелка "Не ме безпокойте" на вратата, смъкнал е гащите си на глезените и е извадил оная си работа. Дават филма на ужасите "Емъри по здрач" и купонът току-що е започнал. Това момиче не пада духом. Видя ли я колко високо подскочи?

— Сега вече съм сигурна, че ти не си майка ми. Тя никога не би казала такова нещо — рече Емъри.

Е, мисля, че той те наблюдава. Защо иначе ще съблича дрехите ти? Мъжете са перверзници, скъпа. Всичките до един. Колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-добре.

Емъри вдигна глава и бавно се завъртя в кръг, взирайки се в мрака.

— Тук няма камера. Иначе щях да видя червена светлинка.

Правилно. Защото всички камери имат червени светлинки. Проблясването им се вижда от един километър. Ако бях производител на камери, и през ум нямаше да ми мине да направя някоя без проблясваща червена светлинка. Сигурна съм, че има контролна комисия, която ги проверява една по една, за да са сигурни…

— Защо не млъкнеш и не си го начукаш? — извика Емъри и после се изчерви. Спореше със себе си.

Искам да кажа, че не всички камери имат червени светлинки, това е всичко. Не е необходимо да се дразниш.

Емъри въздъхна отчаяно и протегна ръка към стената. Представи си стаята като огромен квадрат. Беше проверила две стени, без да намери врата. Оставаха още две. Тя започна да се промъква бавно покрай третата стена, дърпайки количката след себе си. Пръстите й проследиха вече познатата схема с блокове сгуробетон, оставяйки диря в гъстия прах. Нямаше врата.