Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Откъде е знаел това У4М? — попита Уотсън.

Портър повдигна рамене.

— Не съм сигурен, но новата улика ни накара да се върнем назад и да проверим семейството на Кали Тремъл.

— Първата жертва.

— Оказа се, че майка й перяла пари от банката, където работела, над три милиона долара за десет години — каза Портър.

Уотсън се намръщи.

— И пак, откъде У4М е знаел какво прави майката? Може би това е връзката. Разберете ли кой има достъп до тази информация, ще откриете самоличността на У4М.

Клозовски изсумтя.

— Да, звучи лесно. — Той стана и се приближи до дъската. — Мелиса Люмакс, третата жертва. Баща й продаваше детска порнография. Бащата на Сюзан Деворо заменяше истински диаманти с фалшиви в собствения си бижутерски магазин. Сестрата на Барбара Макинли беше блъснала и убила пешеходец шест години преди Барбара да изчезне. Никой преди У4М не е свързвал сестрата с престъплението. Братът на Алисън Крамър е имал фабрика, пълна с нелегални емигранти във Флорида. А Джоуди Блумингтън, последната жертва…

— Преди Емъри Конърс — обади се Наш.

— Съжалявам, последната жертва преди госпожица Конърс. Баща й внасял кокаин за картела "Карлито". — Клозовски почука с пръст по всяка снимка. — Всичките тези момичета са свързани с някого, който е направил нещо лошо, но между тях няма връзка. Престъпленията са произволни, няма обща нишка.

— Той раздава правосъдие — измърмори Уотсън.

— Да, и има по-добра информация от полицията. Не знаехме за никое от тези престъпления. Разкрихме ги, докато разследвахме убийствата — каза Портър. — Ако не беше У4М, тези хора все още щяха да се разхождат безнаказано по улиците.

Уотсън стана, приближи се до дъската, присви очи и разгледа снимките една по една.

— Какво става, докторе? — попита Клоз и прихна да се смее. Всички се втренчиха в него и той се намръщи.

— Какво? Значи е смешно, когато го казва Наш, но не и човекът от отдел "Информационни технологии". Сега разбирам как стоят нещата тук в подземието.

Уотсън почука с пръст по дъската.

— Той ескалира. Вижте датите.

— Ескалираше — поправи го Наш. — Дните му на убийства свършиха.

— Правилно, ескалирал е. Една жертва на година до петата жертва, Барбара Макинли, а после на всеки шест-седем месеца. — Уотсън посочи снимката на Барбара Макинли. — Тя е единствената русокоса. Всички други са брюнетки. Това има ли някакво значение?

Портър прокара пръсти през косата си.

— Не мисля. Той наказва семействата за престъпленията им с тези убийства. Смятам, че самите жертви не са го интересували.

— Всички останали момичета си приличат на външен вид. Хубави, с дълги кестеняви коси, горе-долу на една възраст. Убиецът, изглежда, е имал предпочитан тип жени. Всички освен Барбара, единствената блондинка. Тя е аномалия. — Уотсън замълча за секунда и след това попита: — Някое от момичетата било ли е сексуално нападнато?

Клеър поклати глава.

— Нито едно.

— А някоя има ли брат?

— Мелиса Люмакс, Сюзан Деворо и Кали Тремъл имат по един брат, а Алисън Крамър има двама — отговори Клеър. — Разговарях с тях, когато разпитвах семействата.

Уотсън кимна, докато трескаво разсъждаваше:

— Ако допуснем, че половината от тези семейства имат най-малко един син и че убиецът е отвличал децата им произволно, би трябвало да има една-две жертви от мъжки пол. Това не се е случило, затова има причина той да предпочита дъщерите пред синовете, но не знаем защо.

Портър се прокашля.

— Честно казано, не знам дали това вече има значение. Не е необходимо да се тревожим за бъдещи жертви на У4М. Както каза Наш, той приключи с убийствата. Трябва да се съсредоточим върху последното отвличане.

Уотсън се върна на стола си.

— Съжалявам. Понякога умът ми започва да броди по тези пътеки и изгубвам фокус.

— Съвсем не. Затова те поканихме да се включиш в екипа ни. Ти си свеж поглед върху стари улики и информация.

— Е, да — рече Уотсън.

Портър взе син маркер и написа ЕМЪРИ КОНЪРС с големи букви най-отгоре на третата дъска.

— И така, какво знаем за жертвата?

— Според служителите на рецепцията на жилищната сграда тя е излязла да тича в парка малко след шест вечерта — отговори Клеър. — Това е нещо обичайно за нея. Тича почти всеки ден, обикновено вечер. Никой не я е видял да се връща.

— Някой знаеше ли къде е обичала да тича? — попита Наш.

Клеър поклати глава.

— Виждали са я само да влиза и излиза.

— Аз може би ще отговоря на този въпрос — рече Клоз, който тракаше по клавиатурата на лаптопа си "МакБук Еър". — Носела е "Фитбит Оърдж".