Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Всяка проява на обич и привързаност изнервяше Портър. Той я потупа по гърба и се отдръпна от нея. Помисли си, че изглежда смутен като свещеник, който отвръща на прегръдката на момче от църковния хор, докато богомолците гледат.

— Признателен съм ти, Клеър. Благодаря ти, че удържа фронта.

Клеър Нортън работеше в силите на реда от петнайсет години. Тя беше станала най-младата чернокожа жена детектив в чикагската полиция само след три години като патрулно ченге, когато помогна за разбиването на една от най-големите мрежи за разпространение на наркотици в историята на града. Всички замесени бяха под осемнайсет години. Общо двайсет и четирима ученици, повечето от гимназия "Кули", въпреки че престъпленията обхващаха шест гимназии. Наркопласьорите действаха изцяло на територията на училищата и това затрудни разследването и означаваше, че младоликата Клеър трябва да премине под прикритие като ученичка. Случката й спечели прякора "Внедрени в час", на името на стария телевизионен сериал, но никой в работната група не смееше да й го каже в очите.

Клеър поклати глава.

— По дяволите, трябва да ми благодариш, че дундурках партньора ти. Той е тъп като галош. Обзалагам се, че ако го заключиш в някоя стая, след един час ще го намериш мъртъв на пода с език, заврян в електрически контакт.

— Тук съм — обади се Наш. — Чувам те.

— Знам. — Тя се обърна и грабна кафето от ръката му. — Благодаря, кукличке.

Едуин Клозовски, Клоз за повечето, влезе след нея. В едната си ръка държеше претъпкано куфарче, а в другата — остатъци от шоколадово кексче.

— Е, бандата най-после се събира отново. Крайно време беше. Ако трябваше да прекарам още една минута в отдел "Информационни технологии" в Централата и да анализирам твърдия диск на още един корумпиран любител на порното, може би щях да се замисля дали да не се върна към създаването на видеоигри. Как си, Сам? — Той протегна ръка и потупа Портър по рамото.

— Здравей, Клоз.

— Радвам се, че се върна. — Клозовски сложи куфарчето си на едно от свободните бюра и напъха в устата си остатъка от кексчето.

Портър забеляза, че на прага стои Уотсън, и му направи знак да влезе.

— Клоз, Клеър, това е Пол Уотсън. Взехме го назаем от отдела по криминалистика. Той ще ни помага. Някой виждал ли е Хозман?

Клеър кимна.

— Говорих с него преди двайсетина минути. Той проверява финансите на Талбът, но още не е открил нищо. Каза, че ще ти се обади веднага щом попадне на нещо.

Портър кимна.

— Добре, да започваме.

Всички се настаниха около голямата маса за конференции. Жертвите на Убиеца "Четирите маймуни" ги гледаха от белите дъски.

— Наш, къде е снимката на Емъри?

Наш извади снимката от джоба си и я даде на партньора си. Портър я залепи с тиксо на третата дъска вдясно.

— Ще разкажа историята от началото. За повечето от вас това е стара новина, но Уотсън не я е чувал и може да предложи нещо ново. — Той посочи снимката в горния ляв ъгъл. — Кали Тремъл. Двайсетгодишна, отвлечена на петнайсети март 2009 година. Това е първата му жертва…

— За която знаем — прекъсна го Клеър.

— Тя е първата му жертва в схемата му като У4М, но уликите предполагат, че той е опитен и обигран и по всяка вероятност е убивал и преди това — каза Клозовски. — Никой не започва да убива по този начин. Убийците се развиват и с течение на времето разработват методи и техники.

— Родителите й съобщиха за изчезването й в онзи вторник и получиха по пощата ухото й в четвъртък. Очите й пристигнаха в събота, а езикът — следващия вторник. Всичките бяха пакетирани в малки бели кутии, завързани с черна връв, написани на ръка адреси и без абсолютно никакви пръстови отпечатъци. Извършителят винаги е изключително внимателен.

— Това предполага, че тя не е била първата му жертва — повтори Клозовски.

— Три дни след пристигането на последната кутия човек, който тичал за здраве, откри трупа й в парка "Алмънд". Беше подпряна на пейка с картонена табелка, залепена за ръцете й, на която пишеше: "Не прави зло". Ние вече бяхме забелязали метода му на действие, когато пристигнаха очите й, но написаното потвърди теорията ни.

Уотсън вдигна ръка.

Наш завъртя очи.

— Не сме в трети клас, докторе. Чувствай се свободен да говориш направо.

— Доктор? — учуди се Клозовски. — А, разбирам.

— Не съм ли чел някъде, че така убиецът е избирал жертвите си? "Не прави зло"? — попита Уотсън.

Портър кимна.

— Разбрахме го при втората жертва, Ел Бортън. Отначало мислехме, че самите жертви са направили нещо, което У4М смята за грешно и затова ги убива, но с Ел научихме, че фокусът изобщо не е върху жертвите, а върху семействата им. Ел Бортън изчезна на втори април 2010-а, близо една година след първата му жертва. Тя беше на двайсет и три. Случаят й ни беше възложен, когато родителите й получиха по пощата ухото й два дни по-късно. Когато седмица след това беше открит трупът й, Ел държеше данъчна декларация за 2008 година на името на баба й. Поразровихме се и открихме, че бабата е починала през 2005-а. Бащата на Ел три години подавал фалшиви данъчни декларации. На този етап доведохме Мат Хозман от отдел "Финансови престъпления" и той установи, че измамата е много по-сериозна. Бащата на Ел подавал данъчни декларации от името на повече от един човек, всичките починали. Бяха от дома за стари хора, на който той беше управител.