Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Какво?

— Часовник, който следи сърдечния ти ритъм, изгорените калории и изминатото разстояние. Намерих програма, инсталирана на компютъра й, която е записала всички данни, и сега получавам достъп до информацията.

— Някакъв шанс джипиесът още да е активен?

Клоз поклати глава.

— Не става така. Часовникът записва данните на джипиеса, докато го носиш, и след това се синхронизира с облака с приложението на телефона или чрез интерфейса на компютър. Тя го е свързала с телефона си, който също няма сигнал, но мисля, че знам къде е бягала. — Той обърна лаптопа си така, че другите да видят екрана, който показваше карта. Имаше синя пунктирана линия, която започваше от Флеър Тауър и продължаваше по Западна Ери улица към реката. На брега дирята ограждаше голямо зелено пространство. — Открих един и същ маршрут почти всеки ден. — Клоз почука с пръст по екрана. — Това е парк "А. Монтгомъри Уорд".

Портър се наведе по-близо до екрана. Зрението му се скапваше.

— Клеър, ако искаш да провериш, когато приключим тук?

— Ще го направя, шефе.

Той отново се обърна към Клоз:

— Откри ли нещо в компютъра й?

Клоз обърна лаптопа към себе си и затрака по клавиатурата.

— Ти ми даде възможността законно да претърся твърдия диск на красива тийнейджърка. Не е нужно да казвам, че го прегледах.

Клеър сбърчи нос.

— Шибан извратеняк.

Клоз се усмихна самодоволно.

— Гордея се е моята извратеност, мила моя. Един ден ще ми благодариш. — Той се вгледа в екрана за момент.

— Гаджето на Емъри се казва Тайлър Мейдърс. Той учи в гимназия "Уотни Вейл". И… — Всички мобилни телефони в стаята изпиукаха едновременно. — Изпратих ви скорошна снимка, номера на мобилния му телефон и домашния му адрес. Двамата са влюбени от един месец. Тя мисли, че са нещо изключително.

— А не са ли? — попита Портър.

Клоз се ухили дяволито.

— Може да съм надзърнал в личните му съобщения във фейсбук и нашето момче си пада малко играч.

Всички се втренчиха в него.

— О, я стига! Щом използваш името на съпругата или гаджето си за парола, заслужаваш да те хакнат.

Портър се постара да запомни, че трябва да смени паролата на електронната си поща.

— Следващия път изчакай съдебна заповед. Не ни трябваш да оплескаш разследването.

Клоз му козирува.

— Слушам, капитане.

Портър написа ТАЙЛЪР МЕЙДЪРС на бялата дъска и начерта стрелка до момчето с Емъри на снимката от посрещането у дома.

— С Наш ще посетим Тайлър днес следобед. Нещо друго на персоналния й компютър?

— Емъри има "Мак", при това много хубав. Моля, не обиждай такова изящно творение на инженерството, като го наричаш персонален компютър. Подобни обиди са под достойнството ти — рече Клоз.

— Прости ми. Нещо друго на нейния "Мак"?

Клоз поклати глава.

— Не, детектив.

— Ами, номерата на трите изходящи обаждания от стационарния й телефон?

Клоз вдигна ръка и отброи три пръста.

— Пицария, китайски ресторант и италианско заведение за храна за вкъщи. Това момиче знае какво да яде.

Клеър се прокашля.

— Има някакъв Т. Мейдърс в списъка с постоянните гости. Единственият друг е А. Талбът.

Портър написа АРТЪР ТАЛБЪТ на бялата дъска и думата ФИНАНСИ? Отдолу.

— Наистина съм любопитен да видя какво ще изрови Хозман за този човек. У4М е отвлякъл момичето поради някаква причина и съм готов да се обзаложа, че господин Талбът е мошеник.

— Защо не го повикаме за разпит? — попита Клеър.

— Повикаме ли го, той ще доведе адвоката си и няма да изкопчим нищо от него. Ако се наложи отново да говорим с Талбът, мисля, че е най-добре това да стане в неофициална обстановка, например да се опитаме да го хванем неподготвен на някое място, където се чувства удобно. Така е по-вероятно да се изпусне — каза Портър.

— Освен това Артър Талбът е важна клечка в града, приятел на кмета и кой знае още на кого. Ако го повикаме твърде рано, може да не получим нищо и после, ако се опитаме да го призовем пак, той може да се обади на някое от приятелчетата си да се намесят. Най-добре е да изчакаме, докато разполагаме с нещо конкретно.

— Интересно — обади се Клоз. Очите му отново бяха приковани в неговия "МакБук". — Свръхмодерните асансьори в онази сграда записват целия трафик на влизане и излизане с карти.

Портър изпъшка.

— Със същата съдебна заповед ли действаш, която използва, за да хакнеш страницата във фейсбук на гаджето? Защото ако е така…

Клоз вдигна ръце.

— Я стига. Приличам ли на нарушител рецидивист?