Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Този звук е непогрешим. Баща ми твърдо вярваше в дисциплината и повече от веднъж ме беше пляскал по дупето. Без да се впускам в подробности, готов съм да призная, че заслужавах един хубав бой във всеки от онези случаи и не му се сърдя, че го правеше. Звукът ми беше добре познат и след като бях изпитвал неприятните последици, познах и писъка, който следва болката.

Когато госпожа Картър извика веднага след шамара, аз осъзнах, че господин Картър я е ударил. Бързо последва още една плесница, последвана от още един писък.

Стигнах до колата на господин Картър. Двигателят още потракваше, докато изстиваше. Над предния капак се вдигаше горещина и отходни газове изпълваха въздуха. Господин Картър изскочи през предната врата, докато аз стоях до колата.

— Какво правиш тук, да ти го начукам? — изръмжа той, мина покрай мен и тръгна по моравата към нашата къща.

Госпожа Картър се появи на вратата, но остана на прага. Притискаше мокра хавлия до лицето си. Дясното й око беше подуто, зачервено и насълзено. Забеляза ме и устните й се разтрепериха.

— Не му позволявай да нарани майка ти — прошепна тя.

Господин Картър стигна до вратата на кухнята ни и удари с юмрук по нея. Стори ми се странно, че е заключена. Почти всеки ден през лятото вратата беше отворена от сутринта до късно вечерта и само мрежата против насекоми предпазваше дома ни от съществата на Майката Природа. Майка ми сигурно я беше…

Забелязах, че мама стои на един от страничните прозорци и гневно гледа господин Картър, който беше на задната ни веранда.

— Отвори вратата, шибана кучко! — изкрещя той. — Отвори проклетата врата!

Майка ми го гледаше, но не помръдваше.

Тръгнах обратно към къщата, но тя вдигна ръка, правейки ми знак да не се приближавам. Заковах се на място, без да знам какво да направя. Като си припомням случката, разбирам, че би било наивно от моя страна да си мисля, че бих могъл да направя нещо. Господин Картър беше едър мъж, може би по-едър от баща ми. Ако се опитах да го спра по някакъв начин, той щеше да ме размаже като досадна муха, която кръжи около главата му.

— Мислиш, че можеш да превърнеш жена ми в твой личен парцал? — попита господин Картър, докато удряше по вратата. — Знаех си, мамка му, ненаситна мръсницо. Знаех си, че става нещо. Тя постоянно е в дома ти. Мирише на твоята воня. Дори я вкусих по нея, знаеш ли? Повярвай ми. Мисля, че си ми длъжница. Око за око, зъб за зъб. Или може би пичка за пичка, ако го опростя. Звучи ли ти по-смислено? Ще има последици, кучко. Ще си платиш. На този свят няма нищо безплатно!

Майка ми се махна от прозореца.

Госпожа Картър зад мен се разрида.

Господин Картър се обърна и гневно насочи пръст към нея.

— Млъкни, да ти го начукам! — Лицето му пламтеше в яркочервено. На челото му блестеше пот. — Не мисли, че съм приключил с теб. Когато свърша тук, с теб ще имаме дълъг и труден разговор. Повярвай ми, когато събера дълговете си от тази пачавра, ще дойде твоят ред. Мислиш, че онези леки драскотини болят? Почакай, докато се върна у дома за десерта!

И тогава задната ни врата се отвори. Майка ми пристъпи на слънчевата светлина и му направи знак да влезе.

Господин Картър остана за момент на мястото си, гледайки гневно мама. Лицето му беше червено като пътния знак "Стоп" и челото му беше намръщено и изпотено. Ръцете му бяха свити в юмруци. Отначало помислих, че той ще я удари, но господин Картър не го направи.

Майка ми надникна над рамото му, погледна ме в очите за момент и после се обърна към него.

— Предложението е еднократно. Сега или никога… — Тя завъртя на пръста си кичур от русата си коса и после го плъзна по шията си. На устните й играеше усмивка.

— Шегуваш ли се?

Мама се обърна към кухнята и кимна.

— Влез.

Тя влезе, а господин Картър се обърна към съпругата си:

— Смятай го за част от урока. Когато приключа тук, ще дойда у дома да те науча на втората част — Той изсумтя, сякаш беше казал нещо изключително остроумно, а после влезе в нашата къща и трясна вратата. Госпожа Картър хлипаше.

Бях малко момче и нямах представа как да утеша разплакана жена, нито пък имах желание. Хукнах обратно към прозореца на майка ми и отново се покатерих на кофата. В стаята нямаше никого.

Някъде в къщата обаче чух смразяващ кръвта писък. Не беше на майка ми.

Емъри щеше да повърне.