Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Сърцето ми ускори ритъма си.

Мама пристъпи зад нея и отметна настрана косата й, разкривайки извивката на шията й. Целуна я нежно на мястото, където вратът се свързва с рамото. Госпожа Картър затвори очи и леко се наклони назад, притискайки се до майка ми. Пусна роклята на пода. В огледалото видях как ръката на мама се плъзна по корема на другата жена и намери дясната й гърда. За разлика от госпожа Картър, очите на майка ми бяха отворени. Знам, защото ги виждах. Гледаха ме в огледалото, докато ръцете й се спускаха по тялото на госпожа Картър и се скриха в гащичките й.

Институтът по съдебна медицина "Кук" се намираше на Западна Харисън улица в центъра на Чикаго. Портър и Наш стигнаха бързо дотам от Флеър Тауър и паркираха на едно от местата отпред, запазени за силите на реда. Айзли им беше казал да се срещнат с него в моргата.

Портър не беше почитател на моргата. Там предпочитаният освежител за въздух бяха формалдехидът и белината, но пак не прикриваха факта, че миришеше на крака, развалено сирене и евтин парфюм. Винаги когато прекрачеше прага, той си спомняше за зародиша на прасе, на който господин Скарлето го беше принудил да направи дисекция в гимназията. Единственото му желание беше да се махне от там колкото може по-бързо. Стените бяха боядисани във весело светлосиньо, но това не ти помагаше да забравиш, че си в обкръжението на мъртъвци. Всички служители имаха едно и също безразлично изражение, което караше Портър да се чуди какво ли ще намери, ако надникне в домашните им хладилници.

На Наш обаче, изглежда, не му пукаше. Той се беше спрял в средата на коридора и надничаше в автомат за напитки, сандвичи и десертни блокчета.

— Как е възможно да няма "Сникърс"? Кой отговаря за това скапано шоу? — измърмори, без да се обръща определено към някого. — Хей, Сам, би ли ми дал назаем монета от двайсет и пет цента?

Без да му обръща внимание, Портър мина през двойните люлеещи се врати от неръждаема стомана и видя зелено кожено канапе, което вероятно е било ново по време на администрацията на Дж. Ф. Кенеди.

— Хайде, човече. Гладен съм! — извика Наш след него.

Том Айзли седеше зад метално бюро в отсрещния ъгъл на помещението и трескаво тракаше на клавиатурата на компютъра. Той вдигна глава и се намръщи.

— Пеша ли вървяхте дотук?

Портър си помисли да му каже, че всъщност са карали доста бързо, но е имало много светофари и така нататък, но после размисли и отговори:

— Бяхме във Флеър Тауър. Огледахме апартамента на похитеното момиче.

Повечето хора биха попитали какво са намерили, но не и Айзли. Интересът му към хората започваше, когато пулсът им спираше.

Наш мина през двойните врати. По пръстите му имаше остатъци от "Кит-Кат".

— По-добре ли се чувстваш? — попита го Портър.

— Остави ме на мира. Карам я на изпарения.

Айзли стана от бюрото.

— Сложете си ръкавици и елате с мен.

Той ги поведе през други двойни врати в дъното на пространството. Влязоха в голяма зала за аутопсии. Температурата рязко спадна може би с двайсетина градуса. Стана толкова студено, че Портър видя дъха си. Кожата на ръцете му настръхна.

Голяма кръгла хирургична лампа с дръжки от двете страни беше окачена над масата за аутопсии в средата на залата, където лежеше труп на гол мъж. Лицето беше покрито с бяло платно. Гръдният кош беше отворен с голям У-образен разрез, който започваше от пъпа и се разклоняваше при пекторалните мускули.

Портър си помисли, че трябваше да си вземе дъвка. Помагаше срещу миризмата.

— Това ли е нашето момче? — попита Наш.

— Да — отвърна Айзли.

Мръсотията от асфалта на улицата беше измита, но охлузванията по кожата бяха останали. Портър се вгледа по-внимателно.

— Не видях това тази сутрин.

Патоанатомът посочи големи тъмнолилави охлузвания на дясната ръка и на крака.

— Автобусът го е блъснал там. Виждате ли тези линии? От решетката са. Въз основа на измерванията, които направихме на местопроизшествието, ударът го е отхвърлил на шест-седем метра и после човекът се е плъзнал по асфалта още три-четири метра. Открих тежки вътрешни увреждания. Повечето от половината ребра са напукани. Четири са пробили десния бял дроб, а две — левия. Далакът е разкъсан. Както и единият бъбрек. Реалната причина за смъртта, изглежда, е травмата в главата, въпреки че всяко едно от другите наранявания би се оказало фатално. Смъртта е настъпила моментално. Не е можело да се направи нищо.