Джей Баркер - Четвъртата маймуна

На нощното шкафче имаше една-единствена снимка на жена на двайсет и пет-трийсет години. Развяна кестенява коса и най-зелените очи, които беше виждал Портър.

— Майка й? — попита той, без да се обръща определено към някого.

— Предполагам — отвърна Уотсън.

— Талбът каза, че тя починала от рак, когато Емъри била едва на три — рече Портър, докато разглеждаше снимката. — Тумор в мозъка.

— Мога да проуча този въпрос, ако искаш — услужливо предложи Уотсън.

Портър кимна и остави снимката на мястото й.

— Това би помогнало.

— Леглото е идеално опънато — каза Наш. — Не вярвам, че го е оправяло дете.

— Все още не съм убеден, че тук живее дете.

Банята беше изумителна — гранит и порцеланови плочки. Два умивалника. На пространството под душа можеше да вдигнеш купон. Портър преброи не по-малко от шест разпръсквателя на душове плюс допълнителни струйници, вградени в стените. Той се приближи до единия умивалник и докосна върха на четката за зъби.

— Още е влажна.

— Ще кажа на някого да я вземе за анализ — рече Уотсън. — В случай че се нуждаем от ДНК. Дай ми и четката за коса.

До спалнята имаше зона за отдих. На стените бяха наредени лавици, отрупани с книги, неколкостотин, може би повече, всичко от Чарлз Дикенс до Дж. К. Роулинг. На голямо, регулиращо се, пухкаво кресло в средата на стаята лежеше разтворен роман от Тад Макалистър.

— Може би, в края на краищата, Емъри живее тук — каза Портър и взе книгата. — Този роман излезе преди няколко седмици.

— Откъде знаеш? — попита Наш.

— Хедър си го купи. Тя е голяма почитателка на този автор.

— Аха.

— Вижте това — рече Уотсън, който държеше учебник по английска литература. — Спомням си, че забелязах и учебник по математически анализ на бюрото в кабинета. Това издание на "Уъртингтън Стъдис" е популярно сред онези, които учат вкъщи. Господин Талбът каза ли в кое училище учи Емъри?

Детективите се спогледаха.

— Не го попитахме.

Уотсън прелисти страниците.

— Ако учи някъде, може да намерим някои от приятелите й. — Лицето му се зачерви.

— Съжалявам. Искам да кажа, че ти може да намериш някои от приятелите й. Ако мислиш, че това ще е от полза.

Талбът беше дал на Портър визитна картичка с номера на мобилния си телефон. Той потупа джоба си, за да потвърди, че все още е там.

— Ще питам баща й, след като приключим тук.

Те продължиха по-нататък по коридора.

— Колко стаи има тук?

— Три. Вижте тази — отговори Уотсън и посочи стая вдясно.

Портър влезе вътре. На голямото легло беше сложен кош с пране. На стената над него беше закачен голям католически кръст. На нощното шкафче имаше два реда снимки в рамки.

Наш взе едната.

— Това Емъри ли е?

— Сигурно.

Снимките я показваха от прощъпалник до поразително красива девойка с тъмносиня рокля, застанала до момче на около шестнайсет години с дълга, чуплива черна коса. В единия ъгъл беше написано: "Завръщане у дома в гимназия "Уотни Вейл" 2014 г."

— Там ли учи? — попита Портър.

— Ще разбера — отговори Уотсън и посочи младежа, който стоеше до Емъри. — Мислиш ли, че това е гаджето й?

— Може би.

— Може ли да видя снимката? — попита Уотсън.

Портър му я даде.

Уотсън я обърна и внимателно я извади от рамката.

— "Ем и Тай". — Той посочи гърба на снимката. Имената бяха написани с дребни печатни букви в долния десен ъгъл.

— Елементарно, драги ми Уотсън — рече Портър.

— Не, "Уотни Вейл" е гимназия, не елементарно училище.

— Обичам този човек — засмя се Наш. — Може ли да го задържим в екипа?

— Капитанът ще ме убие, ако доведа още един случаен човек — отвърна Портър.

— Говоря сериозно, Сам. Ще ни трябват хора. Имаме два, вероятно най-много три дни да намерим момичето. Уотсън носи умна глава на раменете си — каза Наш.

— Ако ти не попълниш екипа, капитанът ще го направи. По-добре да си ти, защото иначе ще ни натресат някой като Мъри. — Той кимна към детектив, който стоеше в коридора и се беше втренчил в писеца на химикалката си. — Мисля да включим Уотсън като връзка с криминалистите.

Портър се замисли за момент и после се обърна към Уотсън:

— Проявяваш ли интерес да работиш по случая?

— Имам частен договор с отдела по криминалистика. Може ли да работя и в силите на реда?

— Стига да не застреляш някого — рече Наш.

— Не нося оръжие — отговори Уотсън. — Никога не съм смятал за необходимо да се явя на изпита. По-скоро съм книжен червей.

— Чикагската полиция има споразумение с лабораторията по криминалистика. Официално ти ще бъдеш консултант назаем — обясни Портър. — Мислиш ли, че ще можеш да оправиш нещата с шефа си?