Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Мама разбиваше нещо с миксера на плота. Госпожа Картър седеше до масата в кухнята и държеше чаша кафе.

— Може би трябва да се опиташ да направиш по-пикантни нещата — продължи майка ми. — Винаги съм казвала, че мисионерството е за мисионерите. Вземи някоя играчка или занеси храна в спалнята. Всички мъже обичат сметана.

Не ми разрешаваха да внасям храна в стаята си, не и откакто майка ми намери изядена до половината тенекиена кутия курабии под леглото ми.

Госпожа Картър отново се изкикоти.

— Никога не бих го направила.

— А трябва.

— Ами ако не му хареса или си помисли, че съм извратена? Как ще преживея това неловко положение?

— О, ще му хареса. Винаги им харесва.

— Мислиш ли?

— Знам го.

Жените се умълчаха за момент и после госпожа Картър попита:

— Случвало ли се е някога на съпруга ти да не му… Ами, сещаш се.

— На моя съпруг? — развеселено изписка мама. — Боже мой, не. Водопроводът му действа безотказно.

— Дори когато пие?

— Особено когато пие.

Единият от дървените ни столове изскърца на пода.

Надникнах за секунда зад ъгъла. Майка ми беше седнала до госпожа Картър и бе сложила ръка на рамото й.

— Често ли се случва?

— Само когато пие.

— Много ли пие?

Госпожа Картър не отговори веднага. Търсеше подходящи думи.

— Не всяка вечер.

Мама стисна рамото й.

— Ами, мъже, какво да кажа. Той все още не е пораснал.

— Мислиш ли?

— Разбира се. Когато започваш в живота, много неща оказват напрежение върху мъжа, върху двама ви, но особено върху него. Купил ти е прекрасен дом. Сигурно говорите за деца.

Госпожа Картър кимна.

— Всичките тези неща се натрупват и тежат като огромен товар върху плещите му. Всяко добавя по още един-два килограма, докато накрая той едва върви, едва стои. Пие, за да му помогне да се справи, това е всичко. Не намирам нищо лошо в това да си пийнеш, за да успокоиш опънатите си нерви. Не се притеснявай. Когато нещата се оправят, когато напрежението се вдигне, всичко ще бъде наред. Само почакай и ще видиш.

— Не смяташ ли, че причината съм аз? — попита с тънко детско гласче госпожа Картър.

— Хубавица като теб? Не, разбира се.

— Мислиш ли, че съм хубава?

Майка ми изсумтя.

— Не мога да повярвам, че питаш. Ти си прелестна. Една от най-красивите жени, които съм виждала.

— Много мило от твоя страна, че го казваш — рече госпожа Картър.

— Вярно е. Всеки мъж ще бъде щастлив да те има. Жените отново млъкнаха и аз пак надникнах крадешком, пълзейки зад ъгъла тихо като мишка.

Майка ми и госпожа Картър се целуваха.

Мрак.

Завъртя се около нея като подводно течение в дълбините на море. Студен и безмълвен, запълзя по тялото й с докосването на непознат.

— Ем — прошепна майка й. — Трябва да ставаш. Ще закъснееш за училище.

— Не — изпъшка Емъри. — Още няколко минути…

— Хайде, миличка, няма да повтарям.

— Много ме боли главата. Може ли да си остана вкъщи? — Гласът й беше тих и далечен, глух и натежал от съня.

— Няма да те извинявам пак пред директора. Защо трябва едно и също да се повтаря всеки ден?

Не, тук нещо не беше наред. Майка й беше починала отдавна, когато Емъри беше само на три години.

Майка й не беше до нея в първия й ден в училище. Тя никога не я беше изпращала на училище. Емъри учеше в дома си през по-голямата част от живота си.

— Мамо? — тихо попита тя.

Тишина.

Главата я болеше много силно.

Емъри се помъчи да отвори очи, но клепачите й не помръднаха.

Главата я болеше, пулсираше. Чуваше ударите на сърцето си. Ритъмът зад очите й беше бърз и силен.

— Тук ли си, мамо?

Тя се взря в мрака вляво и потърси светлите червени цифри на будилника си. Часовникът обаче не беше там. В стаята беше тъмно като в рог.

Светлините на града обикновено хвърляха отблясъци върху тавана в стаята й, но сега и те бяха помръкнали.

Емъри не виждаше нищо.

Това не е твоята стая.

Мисълта я връхлетя бързо, непознат глас.

Къде?

Емъри Конърс се опита да седне, но силната, остра болка в лявата страна на главата й я накара отново да легне. Доближи ръка до ухото си и откри дебела превръзка. Влажна.

Кръв?

И после си спомни инжекцията.

Той й беше инжектирал нещо.

Кой беше той?