Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Това ли е голямата ти новина? — подигравателно попита Наш. — Мислех, че си открил нещо.

Айзли се намръщи.

— О, има нещо.

— Не си падам по съспенса, Том. Какво си открил? — рече Портър.

Патоанатомът се приближи до масата от неръждаема стомана и посочи нещо, което приличаше на кафяво найлоново пликче с цип, пълно с…

— Това стомахът ли е? — попита Наш.

Айзли кимна.

— Забелязвате ли нещо странно?

— Да. Вече не е в човека — отвърна Портър.

— Нещо друго?

— Нямаме време за това, докторе.

Патоанатомът въздъхна.

— Виждате ли тези петна? Тук и тук?

Портър се наведе по-близо.

— Какви са те?

— Рак на стомаха — отговори Айзли.

— Умирал е? Знаел ли е?

— Ракът е в напреднал стадий. Няма лечение, когато болестта стигне до тази точка. Сигурно много го е боляло. Убеден съм, че е знаел. Открих няколко интересни неща и в токсикологичния анализ. Човекът е взимал високи дози октреотид, който обикновено се използва за контролиране на гадене и диария. Има и концентрация на трастузумаб. Това е интересно лекарство. Отначало го използвали за лечение на рак на гърдата, а после установили, че помага и при други видове рак.

— Мислиш ли, че ще можем да разберем кой е по лекарствата?

Айзли кимна бавно.

— Може би. Трастузумабът особено се прилага интравенозно в продължение на един час, не по-малко от веднъж седмично, вероятно по-често в този стадий. Не знам някой да го прилага в частната си практика и това означава, че човекът вероятно е постъпил в болница или център за лечение на рак в краен стадий. В града има само няколко възможности за избор. Лечението може да причини сърдечни усложнения, затова наблюдават отблизо пациентите.

— Щом той е умирал, мислиш ли, че нарочно е изскочил пред автобуса? — обърна се Наш към Портър.

— Съмнявам се.

— Тогава защо е отвлякъл поредното момиче?

— Мисля, че е искал да извърши докрай злодеянието си. — Портър се обърна към Айзли: — Колко време мислиш, че му е оставало?

Патоанатомът повдигна рамене.

— Трудно е да се каже, но не много — може би няколко седмици, най-много месец.

— Взимал ли е нещо за болките? — попита Портър.

— Намерих частично смляна таблетка оксикодон в стомаха му. Анализираме косата за лекарства, взимани по-рано, неща, които са напуснали организма му. Предполагам, че ще открием морфин — отговори Айзли.

Портър погледна черната коса на мъртвеца. Косата запазваше микроследи от лекарства и храни. У4М се беше подстригал късо, не повече от два-три сантиметра. Човешката коса израства с 1.25 сантиметра на месец и това означаваше, че ще могат да получат данни, датиращи поне от два месеца. Изследването на косата беше близо пет пъти по-точно от анализа на урината. С течение на годините Портър беше виждал заподозрени, които изхвърляха лекарства и дрога от организма си, като пиеха всичко от сок от червени боровинки до урина. Косата обаче не можеше да се изчисти. Вероятно затова множество пристрастени към наркотиците бръснеха главите си.

— Той има коса — тихо каза Портър.

Айзли се намръщи озадачено за момент, но после разбра какво иска да каже Портър.

— Не намерих следи от химиотерапия, нито дори един-единствен цикъл. Може да са открили рака твърде късно и да не е било възможно традиционно лечение. — Патоанатомът се приближи до друга маса, където спретнато бяха наредени личните вещи на мъртвеца. — Това малко метално нещо — той посочи сребриста кутийка.

— Е пълно с лоразепам.

— Предписват го срещу тревожност, нали?

Наш се подсмихна.

— Да си сериен убиец е странен избор на забавление за човек, който има проблеми с тревожността.

— Лоразепам. Лекарите понякога го предписват на пациенти с рак на стомаха, против киселините. Тревожността води до повишаване на производството на киселини и лоразепамът ги намалява — каза Айзли. — Но той може да е бил по-спокоен от всеки от нас.

Портър погледна джобния часовник, който сега имаше прикачен номер и беше сложен в прозрачно найлоново пликче за веществени доказателства.

— Можа ли да снемеш отпечатъци от часовника?

Айзли кимна.

— Човекът има няколко охлузвания на ръцете, но пръстите не са увредени. Снех пълен комплект отпечатъци и ги изпратих в лабораторията. Още не са ми се обадили.

Очите на Портър се спряха на обувките.

Айзли проследи погледа му.

— А, за малко да забравя за тях. Вижте нещо. Много е странно. — Той взе едната обувка, върна се при трупа и допря подметката до босата пета на мъртвия мъж. — Те са близо два номера по-големи за този човек. Той е напъхал тоалетната хартия в носовете.