Джей Баркер - Четвъртата маймуна

— Никакъв шанс. Следващата седмица ще работиш върху фигурата си. Никаква гимнастика, особено по стълби. Нареждане на лекаря.

— Ще се преместя някъде на първия етаж. Бишъп съсипа за мен стълбите и асансьорите — отговори Портър.

Наш натисна бутона за повикване. Вратите на асансьора се отвориха и двамата се качиха.

— Успяхте ли да откриете следите му? — На Портър му беше забранено да влиза в командния център и му беше заповядано да стои настрана от разследването, докато лекарят му позволи да участва, но той не можа да се сдържи. Мисълта, че Бишъп е на свобода, не му даваше покой.

— Проверихме повече от хиляда сигнала през последните няколко дни, но засега нищо сериозно. Забелязали са го в "Хард Рок" край езерото и в Париж, онзи във Франция, не в Илинойс. Криминалистите претърсиха апартамента му и той явно не е живял там, само го е подредил за нас да го намерим. Кой знае къде е било мястото, което е наричал свой дом.

— Ами къщата от детството му? Онази от дневника? Намерихте ли я?

— Клоз търси из цялата страна къщи близо до езеро, които са изгорели през последните двайсет години, но все още на нищо не е попаднал. Има регистър на сертифицираните счетоводители, затова Клоз потърси човек на име Саймън Картър с финансов лиценз, но и там удари на камък. Освен това състави списък на всички автомобили "Плимут Дъстър", регистрирани в страната, и намери повече от четири хиляди. Нямам представа какво ще правим с този списък. Вероятно това е задънена улица. Изискахме със съдебна заповед списъците на служителите в различните фирми на Талбът, но не открихме човек на име Картър, Фелтън Бригс или Франклин Кърби. Мисля, че дневникът е измислица, поредното отвличане на вниманието, федералните агенти пристигнаха вчера, четирима с черни костюми и още по-мрачно самочувствие. Искаха да превземат командния център, но аз ги настаних в отсрещната стая.

Портър се намръщи.

— Стаята със странната миризма?

— Да. Те са федерални агенти. Може би ще разберат откъде идва.

Вратите на асансьора се отвориха на четвъртия етаж. Двамата тръгнаха по коридора и спряха пред вратата на апартамента на Портър.

Той пъхна ключа в ключалката.

— Мисля, че дневникът е единственото реално нещо, което Бишъп ни позволи да видим за него. Искал е да знаем какви са произходът и миналото му.

— Е, мен ме интересува само бъдещето му.

Те влязоха вътре и Портър запали лампите. Очите му се насочиха към мястото на пода, където беше паднал, след като Бишъп го наръга с ножа.

— Кой почисти?

— Клеър идва вчера. Не искахме да се върнеш у дома и да завариш цялата бъркотия и тя изтегли късата клечка. И може би така беше най-добре. Аз щях да сложа килим или някоя саксия върху него. Петната от кръв придават характер на мястото. Трябва да видиш моя апартамент.

Портър можеше само да си го представя.

— Благодари й от мое име, когато я видиш.

Наш премести тежестта си на другия крак.

— Е, кога ще се върнеш на работа?

— Вероятно след една-две седмици. — Портър бръкна в хладилника и извади бира. — Искаш ли?

— Не мога. Все още съм на работа. — Наш се обърна към вратата. — Ще се отбия утре.

— Не е необходимо да ме проверяваш. Ще се оправя. Всичко ще бъде наред.

Наш се усмихна и кимна:

— Знам. Лека нощ, Сам.

— Лека нощ, Брайън.

Наш излезе и Портър заключи вратата и махна капачката на бирата. В леденостудената бира имаше нещо, което правеше всичко да изглежда по-добре.

От ъгловата масичка го гледаше снимката на Хедър. Той се приближи до нея и погали с пръст лицето й.

— Липсваш ми, бонбонче. — Взе новия си мобилен телефон и започна да набира гласовата й поща, но после го остави. — Приятни сънища, красавице.

Той изпи бирата, остави бутилката на масата и тръгна към спалнята.

Отначало не видя малката бяла кутия, поставена в другата страна на леглото, а когато я забеляза, помисли, че си въобразява, но тя беше там, малка бяла кутия, завързана с черна връв. Ръката му инстинктивно се стрелна към оръжието му, но Портър осъзна, че пистолетът не е в него.

Той заобиколи леглото и взе кутията, опитвайки се да успокои треперещите си ръце. Знаеше, че трябва да си сложи ръкавици; но му беше все едно. Дръпна връвта и я пусна на пода. Махна капака и погледна вътре.

Върху подложка от памук беше сложено човешко ухо. Плътта беше осеяна с пиърсинги — шест диамантчета и четири малки халки. Беше отрязано гладко, с хирургична точност. Памукът беше изпъстрен с кафяви капчици засъхнала кръв.