— А как?
— Саймън Картър беше прехвърлил над четиринайсет милиона в офшорни сметки и знам, че майка ми и тя са живели с тези пари известно време. Купували са обаче и недвижими имоти, много. Катрина Конърс е знаела, че един ден Талбът ще поиска тези имоти. Когато най-после той се обръща към нея по финансов въпрос за един парцел със складове на брега, тя го прелъстява. Резултатът е Емъри. На първия рожден ден на Емъри майка й прехвърля всичката си собственост на името на дъщеря си и после казва на Талбът коя е всъщност. Освен това му казва, че в нея са всички документи, които съпругът й е откраднал преди години и че ще ги даде на медиите, ако Талбът не се съгласи да припише всичките си законни холдинги на Емъри, когато Катрина умре. И скоро след това той променя завещанието си.
— Как научи всичко това? Написал си, че не знаеш къде са отишли майка ти и госпожа Картър.
— Гюнтер Хърбърт беше много отзивчив и словоохотлив — отговори Бишъп. — Побъбрихме си чудесно преди една седмица.
— Главният изпълнителен директор на Талбът?
— Да.
— Тогава ако Талбът умре…
— Емъри наследява милиарди и цялата престъпна дейност, с която той е свързан, ще рухне.
Портър погледна Талбът, който отново мърдаше. Главата му клюмаше ту наляво, ту надясно и от гърлото му се надигна дълбоко, дрезгаво стенание.
— Не можеш да го убиеш.
— Така ли? — попита Бишъп и бутна стола.
Талбът се плъзна по пода към отворената асансьорна шахта в отсрещния ляв край и Портър се хвърли към търкалящия се стол, напрягайки всеки грам сила, останал в краката му. Строполи се тежко върху бетона, плъзна се и протегна ръце. Пръстите му докоснаха студената стомана и се вкопчиха в едното колело, което се търкаляше към ръба. Задържа се за секунда, а после колелото хлътна надолу и изчезна в мрака. Портър чу трясък, когато Талбът падна някъде далеч долу, последван от писък. Приглушен, немощен писък на момиче, който се разнесе от следващата асансьорна шахта, тази в средата на помещението, само на няколко крачки от Портър. Емъри.
Със замъгленото си периферно зрение той видя, че Бишъп спокойно се приближи до третата асансьорна шахта и застана на ръба с гръб към отвора. Помаха му за последен път и рече:
— Довиждане, Сам. Беше забавно. — След това отстъпи назад към шахтата и изчезна в тъмната бездна.
Пред очите на Портър се спусна мрак и той най-после припадна.
Портър
Ден втори, 17:58 ч.
— Сам? Чуваш ли ме? Мисля, че се свестява…
Беше Клеър.
Клерче-меченце.
Пет мечета чули силен рев. Избягало едното и останали четири от пет.
Къде беше Бишъп?
— Моля, дръпнете се, госпожо.
Ярка светлина.
Най-ярката от всички възможни светлини.
— Детектив?
Светлината угасна с едно изщракване и Портър примигна. Главата му думкаше.
— Къде?
Клеър изблъска парамедика.
— На партера, пред входа на сградата. Смъкнахме те с коша на хеликоптера. Да носим дебелия ти задник по всичките онези стълби не беше възможност за избор.
— Бишъп уби Талбът.
Клеър отмести кичур коса от очите му.
— Знаем. Хей, виж…
Портър проследи пръста й.
Наш мина през въртящата се стъклена врата и я задържа отворена, докато двама парамедици изкараха количка с носилка с младо момиче. Над нея беше окачено пликче на интравенозна система за лечение. Главата и китката й бяха увити с бели бинтове.
— Тя…
— Ще се оправи — каза Клеър. — Бишъп я беше оковал с белезници за количка с носилка на дъното на асансьорната шахта. Жестоко обезводнена е и белезниците са се врязали в китката й, но мисля, че няма да загуби ръката си. Освен ухото Бишъп не я е докоснал. Само я е оставил там долу. През цялото време в сградата са влизали и излизали строителни екипи, но никой не е имал представа, че тя е там долу. Работили са на горните етажи.
Портър облиза устни. Гърлото му беше пресъхнало.
— Бишъп скочи в другата асансьорна шахта. Мъртъв ли е?
Клеър си пое дълбоко дъх и после го изпусна.
— Не е скочил, а се е спуснал с въже. Приготвил е въже и сбруя и ги е сложил на сервизната платформа под ръба на отвора на шахтата и се е спуснал до дъното. Когато отидохме там, намерихме дупка в стената, водеща до друг тунел под сградата на "Мълифакс". Избягал е, Сам. Изпратихме патрулни полицаи да проверят всички входове и изходи на тунелите, които фигурират в официалния градски регистър, но мисля, че няма да го намерим. Докато половината полицаи в града бяха в сградата и се опитваха да стигнат до твоя етаж от горе и от долу, Бишъп се е спуснал покрай нас и е изчезнал някъде под града.
Читать дальше