Джей Баркер - Четвъртата маймуна

Бишъп отново защрака микрофона — петдесет пъти.

— Кърби работеше със Саймън Картър в счетоводната фирма в Оперативния отдел. Мисля, че отговаряше за изнасянето на парите. По всяка вероятност двамата са смятали да си поделят парите, за да се подсигурят, че никой няма да ги преследва.

— Никой няма да ги преследва за няколко милиона долара и да рискува да изтече информация, която може да унищожи цялата им операция.

— Именно.

— Кърби обаче някак го е измамил, с помощта на майка ти — каза Портър. — И партньора си също, защото го е убил.

— Саймън Картър биеше съпругата си. Тя е съзряла изход и се е възползвала. Мисля, че майка ми се е съгласила да й помогне, а другият мъж е бил непредвидена жертва.

Портър почувства, че по крака му се стича нещо топло и го погледна. Раната се беше разтворила и отново кървеше. Той притисна ръка до бедрото си и продължи да се изкачва.

— Видял си името на Талбът на микробусите и си направил връзката, така ли?

От другата страна на линията настъпи мълчание.

— Бишъп?

— Баща ми ме научи да подхождам към всички ситуации с добре обмислен план. До шестнайсетата си година вече имах един куп фалшиви самоличности. Лесно е да се сдобиеш с такива документи, когато си в системата на приемните семейства. Запознах се с много обучаващи се престъпници от момента, в който стъпих в първия си групов дом. Обаче останах чист. Избягвах сбиванията и наркотиците. Съсредоточих се само върху едно нещо и накрая си намерих работа при Талбът. Бях търпелив. Започнах като стажант и се издигнах. Винаги съм бил добър с компютрите. Предполагам, че имам дарба. Не след дълго постъпих в отдел "Информационни технологии". Проследих стъпките на Саймън Картър. Той беше улеснил нещата за мен. Файловете, които беше откраднал? Картър беше направил копия в техните сървъри. Беше ги оставил под носовете им с имена на измислени, несъществуващи клиенти. За две години имах всичко, което той беше събрал, и още. Господин Картър беше натрупал информация за десетки престъпници от града, датираща от двайсетина години. Той имаше не само подробни данни за престъпленията им, но и счетоводни документи за почти всеки долар, който беше сменил собственика си. Те бяха лоши хора, Сам. Занимаваха се с всичко от хазарт до сексуално робство. Всичките бяха свързани и работеха заедно. Тази тайна престъпна групировка на злото дишаше като жив организъм. Денем работех за Талбът, а нощем свързвах късчетата на мръсната им игра.

— Живял си сам на шестнайсет години?

— Живях в необитаван апартамент в Уест Сайд. Делях го с пет други хлапета, с които се бях запознал в системата на приемните семейства. Всичко беше по-добро от груповите домове. И не ме прекъсвай, Сам. Невъзпитано е.

— Съжалявам.

— Всички онези престъпници бяха свързани в мрежа, като паяжина. Един човек стоеше в средата, един човек, който имаше пръст във всичко.

— Талбът.

— Партньорът на Кърби натисна спусъка срещу баща ми, но всички онези хора стояха зад оръжието — тържествено заяви Бишъп. — И най-вече Талбът.

— Колко души си убил? — попита Портър, почти останал без дъх, докато завиваше на ъгъла на стълбището на деветия етаж.

— Вече не съм толкова неопетнен, Сам, но направих каквото трябваше.

— Убил си невинни хора.

— Никой не е невинен.

— Дай да говоря с Емъри — повтори Портър.

Десетият етаж.

— Хей, искаш ли да чуеш нещо забавно?

— Разбира се.

Някъде отгоре и от малкия високоговорител в ръката на Портър изригна писък — смразяващ кръвта вопъл на болка, толкова пронизителен, че той почувства болката под собствената си кожа.

— По-добре побързай, Сам. По-живо.

Вратата беше заключена.

Наш превъртя валчестата дръжка отново, сякаш очакваше друг резултат, а после се обърна с отчаяно изражение.

Клеър допря ухо до вратата.

Нищо.

Наш й направи знак да отстъпи назад, наведе се и вдигна три пръста.

Клеър разбра.

Приклекна и насочи пистолета си към вратата с прибрани до тялото лакти.

Наш сви единия си пръст, после втория и на третия блъсна вратата с цялата тежест на тялото си и едва не се претърколи в стаята, когато рамката поддаде с предизвикателен трясък.

Все още приведена, Клеър огледа стаята, насочила пистолета си.

В дъното имаше голямо легло на четири крака, поставено под изящен таван с формата на поднос. Тя забеляза вляво малка зона за отдих с отрупани с книги лавици, бюро и голям диван, отделящ пространството от останалата част на помещението. В камината в ъгъла на зоната за отдих тлееше жарава. В отсрещния край на спалнята имаше друг коридор, който завиваше под ъгъл.