Дж Бреннан - Произход

— Сеньор Васкес — започна той, без да се налага да се представи, — боя се, че имам още една молба.

На пръв поглед американското правителство напълно го подкрепяше, така че ставаше дума по-скоро за заповед, но той трябваше да спазва приличие.

— Какво желаете, приятелю? — сервилно попита Васкес.

— Искам блокади — отвърна Елдридж. — На всяка магистрала, на интервали от сто километра.

„Няма да избягат — обеща си той. — Няма да избягат.“

Когато Адамс видя блокадата, беше твърде късно. Беше толкова уморен, че очите му често се затваряха против волята му и той изминаваше опасни участъци сляп, преди зрението му да се възстанови.

На фона на пустинята му беше трудно да прецени разстоянието, но предположи, че блокадата е издигната на около километър и половина надолу по правата магистрала. Успя да различи три полицейски коли, запречили пътя, които спираха шофьорите за проверка на документите.

— Имаме проблем — каза той на Лин и я побутна, за да я събуди. Щом отвори очи, тя веднага схвана какво става.

— О, не — изохка Лин, а Мат вдигна крак от газта и колата забави ход. Не искаше да използва спирачките, за да не привлече вниманието към внезапното им спиране, но намали скоростта достатъчно, за да измисли план за действие.

— Какво ще правим? — попита Лин и той се помъчи да измисли отговор. Разбираше, че ако спрат, полицията веднага ще ги заподозре и ще дойде при тях, а ако продължат, документите им ще ги издадат и ще ги арестуват. Освен това не беше сигурен, че малкият фиат ще успее да пробие блокадата.

— Предполагам, че ще трябва да импровизираме — каза той накрая.

Сержант Мигел Вега седеше върху капака на първата кола и бъбреше с хората си. На никой не му беше забавно да седи насред Атакама и да проверява коли. Температурите в пустинята можеше да паднат под нулата и макар че наближаваше обяд, колегите му започваха да усещат последствията от студа.

Като тропаше с крака, за да се стопли, един от полицаите внезапно посочи към малката кола, която наближаваше по пътя. Вега се смъкна от капака и плесна с ръце.

— Каква радост — каза той, без да изпитва нищо подобно.

— Още една. И все пак — пошегува се след това — поне ще ни платят допълнително, нали?

Адамс спря пред първата полицейска кола, спусна прозореца и във фиата нахлу студен въздух. Потта започна да замръзва по тялото му.

Той с интерес наблюдаваше реакцията на сержанта и хората му. Първо — пълно безразличие. После, щом си дадоха сметка, че в колата седят бяла жена и индианец, ги обзе тревога и присвиха очи. Накрая заваляха заповеди и движенията им станаха припрени.

Адамс видя как началникът вади лист формат А4, на който вероятно бяха снимките им, и излайва нещо на хората си, които наобиколиха колата с извадени оръжия.

— Излезте от колата с ръце на главите! — кресна сержантът. — Веднага!

— Един момент — спокойно се обади Адамс иззад волана. — Знаете ли кои сме ние?

— Терористи, дяволите да ви вземат! — изкрещя полицаят. — Излизайте от колата, веднага!

Идеално, помисли си Адамс. Ако искаш нещата да се развият бързо, обяви човека за терорист. Кажеш ли, че става дума за избягали престъпници, колелата ще се въртят много бавно, ако изобщо се размърдат. Споменеш ли, че е терорист обаче, реакцията е съвсем различна.

Вега не ги изпускаше от очи. Не можеше да повярва, че ги хвана точно неговият екип! Терористи, в неговата страна! И той ги беше заловил! Щяха да го наградят, сигурен беше. Положително щеше да последва повишение, може би дори похвала от президента. Но защо мъжът беше толкова спокоен? И защо задаваше въпроси?

Следващите думи на индианеца предизвикаха още по-силно объркване.

— Значи знаете какво пренасяме — каза индианецът със самодоволна усмивка.

Какво имаше предвид? Всъщност все едно.

— Излизайте от колата! Последно предупреждение! Излизайте веднага или ще стреляме!

Тогава жената се раздвижи и ръцете й вдигнаха нещо към предното стъкло, за да го разгледат. Какво ли беше? Вега проточи врат, за да го различи.

Да не е… епруветка?

Лин вдигна една от ДНК пробите от замръзналото тяло към предния прозорец. Нямаше желание да я вади, но Адамс твърдеше, че ако ги арестуват, така или иначе ще загубят пробите, така че тя прие импровизирания му план.

— Бацилус антрацис — каза Адамс на изнервения сержант. — Антракс.

Антракс? На Вега му се зави свят. За това нищо не му бяха казали! И все пак — ето го, нещо в замразена епруветка, точно както в лабораториите.