Дж Бреннан - Произход

— Датирането може ли да греши? — бе следващият въпрос на Адамс.

— Възможно е — веднага отговори Лин. Тази мисъл я занимаваше отдавна. — Но всички бяхме толкова сигурни, колкото е възможно без лабораторен анализ на ядките. Анализ, който трябваше да направят майор Дейли и хората му.

— И така — каза накрая Адамс и избърса студената пот от очите си, — най-вероятно е тялото да е част от съвременен военен или правителствен изследователски екип, било е погребано там наскоро, а датирането не е точно. Ако целта им е била да тестват екипировка за сняг, това обяснява защо искат да покрият всичко.

— Избиха цял екип от НАСА, за да скрият изпитанията на облекло за студ? — невярващо възрази Лин.

— Ако беше казала, че датирането е вярно на сто процента, не бих обмислил тази възможност — каза Адамс. — Само че точността му не е сто процента, а и дори да говорехме за деветдесет и девет процента, пак бих казал, че сценарий, при който тялото не е на четиридесет хиляди години, е по-вероятен.

Лин искаше да отговори, но не можа. Той беше прав. След преживяната през последните дни драма и вълнението от откритието напълно бе забравила по-обикновеното обяснение. Логичната страна на ума й обаче разбираше, че именно тривиалните обяснения обикновено се оказват верни. Но нима едно тривиално обяснение имаше смисъл предвид последвалата реакция? Избиха цяла група учени, откраднаха тялото, четяха пощата й, подгониха бившия й съпруг, из Южна Америка обикаляха убийци. Прекалено крути мерки, ако целта е просто скриването на нова технология, използвана от правителството. Едно откритие, което би променило представите за човешкото съществуване, бе по-основателна причина за онова, което бе изживяла, и за многото загинали.

— Е — каза Адамс, — вероятно ще знаем повече, когато анализираме данните в САЩ.

Потънала в мисли, Лин кимна.

— Прав си. Нека се уверим, че ще пристигнем там живи и здрави.

Елдридж се срещна с хората си на летището в Сантяго, където самолетът „Лиър“ кацна на частната писта в задната част на комплекса. Качи се сам — останалите деветима все още бяха в града и заедно с полицията и правителствените агенции се опитваха да изработят профил на движението на двамата бегълци.

От двадесет и четиримата мъже на борда Елдридж задържа четирима. Останалите двадесет прати при онези, които вече бяха в Сантяго. След това обяви самолета за свой оперативен център и нареди да го заредят с гориво и да го подготвят за излитане. По заповед на Стивън Джейкъбс машината беше модифицирана така, че да може да я зареждат във въздуха, и чилийските военновъздушни сили бяха обещали на Елдридж, че това ще му бъде осигурено веднага, за да може да остане във въздуха за неопределено време.

Той смяташе, че трябва да е в състояние да реагира моментално на новопостъпила информация, а по въздуха можеше да стигне където и да било на континента сравнително бързо. Ако останеше на земята, времето му за реакция щеше да се удвои и дори утрои, а с всеки изминал час, през които Адамс и Едуардс бяха на свобода, опасността за организацията нарастваше.

Записите от камерите по пътищата пристигаха бавно. Джейкъбс ги насочваше към суперкомпютрите в АНС, откъдето ги пращаха към неговите техници в Невада. Засега не откриваха нищо, но Елдридж знаеше, че няма как да са стигнали твърде далеч. Паспортите и на двамата бяха обявени за издирване и при използването им щеше да последва моментален арест. Фотонаблюдението по всички летища, пристанища и международни автобусни спирки бе обект на постоянен анализ и засега липсваха резултати. За Елдридж това означаваше две неща — първо, че бегълците все още се намират в Чили, и второ, че използват пътищата, вероятно на стоп или с крадени коли.

Той отправи молба към местната полиция и карабинерите да спират подозрителните превозни средства и да проверяват документите на шофьорите, както и версиите на пътуващите на стоп. Освен това помоли цялата информация за наскоро откраднатите коли да се изпраща директно на него.

Докато изучаваше картите на чилийската пътна система, той си даде сметка, че вариантите отново са два. Те или щяха да се придвижват бавно по черните обезлюдени пътища, смятайки, че така е по-малко вероятно да ги видят, или щяха да изберат основните пътища с надеждата да използват скоростта за свой съюзник и да се отдалечат максимално от преследвачите си.

Елдридж поиска подробен сателитен анализ на колите, които се движеха по черните пътища, при който компютрите в АНС щяха да докладват за всякакви аномалии, а после се обади директно на шефа на националната полиция.