Дж Бреннан - Произход

Дали беше антракс? Какво друго би могло да бъде? Защо им е на терористи да носят епруветки, ако в тях няма някакво оръжие?

— Щом я пусна и вие вдишате спорите, господа — продължи мъжът, — ще почувствате ефекта по-късно днес следобед. В началото ще прилича на грип, после бързо ще се влоши. Органите ви ще отказват един по един, докато след може би седмица — ако имате късмет — заболяването ще прерасне в смъртоносен масиран кръвоизлив. — Мъжът се усмихна широко. — Смъртоносен в деветдесет процента от случаите.

Вега взе решение за по-малко от тридесет секунди.

— Хвърлете оръжията — нареди сержантът на хората си и Адамс и Лин облекчено въздъхнаха. Бяха им повярвали.

Щом полицаите свалиха оръжията си, Адамс премина към втората част от плана.

— Сега ги сложете на земята и отстъпете две крачки назад.

Сержантът преведе заповедта на хората си и те се подчиниха. Колкото и да държаха на работата си, заплахата със заразяване с биологично оръжие бе повече от достатъчна, за да осигури съдействието им.

Мат и Лин бавно излязоха от колата, като Лин държеше ужасяващата епруветка така, че всички да я виждат. След като огледа насъбраните мъже, Мат избра двама от най-обещаващите кандидати.

— Вие двамата — посочи ги той. — Сложете белезници на останалите.

Сержантът отново преведе и те бързо се подчиниха със сковани от ужас лица. Адамс каза на окованите да легнат по лице на земята и се обърна към онези, които им бяха сложили белезниците.

— А сега се съблечете — каза той.

Като много неща в живота фактът, че окованите полицаи бяха открити, се дължеше просто на лош късмет. Адамс и Лин се намираха само на деветдесет и пет километра от границата и ако онзи, който откри отряда, се бе натъкнал на него само час по-късно, те щяха да избягат с полицейската кола и да стигнат до Перу без въпроси благодарение на взетите назаем униформи. Това беше напълно възможно по безлюдните пътища на Атакама — движението не беше натоварено, всъщност често се случваше да минат часове, преди да се появят някакви коли.

Адамс отведе полицейската бригада на петдесет метра от шосето и ги скри зад една малка горичка. Замисли се дали да не изкара от пътя и колите, но се отказа от идеята, защото не беше сигурен дали областта не е под сателитно наблюдение. Едва ли щяха да ги гледат в едър план, но отсъствието на превозни средства в близост до блокадата положително щеше да се усети. Молеше се само никой да не мине край празните полицейски коли през следващия час.

За съжаление не стана така. Не повече от двадесет минути след като с Лин отпрашиха с колата на сержанта, малък камион за добитък бавно се заизкачва по пътя. Шофьорът забави още повече, после спря. След като няколко секунди чака в колата, той излезе и отиде при първата кола. Не откри никого и провери втората, а след това и фиата. Нищо. Не откри жива душа.

Шофьорът застана насред пътя, размишлявайки как да постъпи, и внезапно периферното му зрение долови някакво раздвижване. Обърна се и видя първо групата дървета встрани от шосето. После отново долови движението — иззад едното дърво се подаваше крак. И риташе.

Притеснен, той взе пушката от камиона си и бавно тръгна към дърветата през обраслото с храсти мърляво поле. След по-малко от минута стигна до горичката и заобиколи първото дърво с насочено оръжие. Той ококори невярващо очи, когато видя шестимата полицаи, вързани на земята с гръб един към друг. Безшумните крясъци едва-едва се процеждаха през парцалите, затъкнати в устата им.

Щом се освободи, Вега откри, че полицейските радиостанции са повредени. Умопобърканите терористи бяха строшили и мобилните им телефони. Разпита шофьора на камиона и разбра, че има телефон. Бързо го конфискува и най-сетне се свърза с главната квартира.

— Имаме сериозен проблем — каза той на началника си, останал без дъх. Терористите са на свобода и имат антракс.

Елдридж чу разговора между сержант Вега и неговия капитан в реално време и прокле лошия си късмет. Горивото им свършваше и самолетът не помръдваше в очакване да го презаредят във въздуха. Самолетът, който щеше да им докара ново, щеше да пристигне в следващите десет минути, но зареждането щеше да отнеме още един час. През това време щяха да продължат да се движат към бегълците от сегашната им позиция на изток от Сантяго, но с много по-ниска скорост.

Предвид сегашната скорост на откраднатата кола Елдридж знаеше, че е малко вероятно с екипа му да стигнат навреме до границата. Останалите хора, разпръснати на различни места из централно Чили, също нямаше да успеят, което означаваше, че ще трябва да разчита на местните власти да извършат ареста.