Дан Браун
Произход
(книга 5 за "Робърт Лангдън")
Трябва да сме готови да зарежем живота, който сме планирали, за да имаме живота, който ни очаква.
Джоузеф Камбъл
1 1 Джоузеф Джон Камбъл (1904-1987) — американски учен, специалист по сравнителна религия и митология — Б.пр.
Факт
Всички произведения на изкуството и архитектурата, места, научни постановки и религиозни организации в този роман са реални.
Старият фуникулер 2 2 Релсово транспортно средство с въжена тяга за превоз при голям наклон на трасето — Б.пр.
усърдно катереше шеметния склон. Едмънд Кърш се взираше в планинските зъбери. Огромният каменен манастир се издигаше върху отвесна скала и сякаш висеше над пропастта по силата на някакво вълшебство.
Вече над четири века тази древна обител в Каталуния, Испания, устояваше на безпощадното земно притегляне без нито за миг да се отклони от първоначалното си предназначение — да изолира обитателите си от модерния свят.
„Каква ирония, че сега те първи ще научат истината — помисли си Кърш и се зачуди как ще реагират. Историята показваше, че най-опасни на земята са божиите хора… особено когато са застрашени боговете им. — А аз ще хвърля димка в стършелово гнездо!“
Влакът стигна на върха. На перона го очакваше самотен посрещач, мъж с вид на изсъхнала мумия с традиционното лилаво католическо расо, бяло рокето и пилеолус на главата. Кърш позна костеливото лице на посрещача — беше го виждал на снимки — и неочаквано усети прилив на адреналин.
„Валдеспино лично е дошъл да ме посрещне!“
Епископ Антонио Валдеспино беше страховита фигура в Испания — не само доверен приятел и съветник на самия крал, но и един от най-гласовитите и влиятелни привърженици на съхраняването на консервативните католически ценности и традиционните политически стандарти.
— Едмънд Кърш, предполагам? — напевно попита епископът, когато пътникът слезе от влака.
— Същият — усмихна се Кърш и протегна ръка, за да стисне мършавата десница на духовника. — Много благодаря, че уредихте тази среща, епископ Валдеспино.
— Аз ви благодаря, задето поискахте да я проведем. — Гласът на стареца беше по-силен, отколкото Кърш очакваше — ясен и звънлив като камбана. — Хората на науката рядко се обръщат за съвет към нас, особено пък толкова известни учени като вас. Насам, моля.
Валдеспино го поведе по перона и студеният планински вятър развя расото му.
— Трябва да призная, че не си ви представях така — продължи епископът. — Очаквах да видя учен, а вие сте доста… — В погледа, който духовникът плъзна по модерния костюм К-50 на Китон и обувките от щраусова кожа на Баркър, се долавяше презрение. — „джазов“, нали така се казва?
Гостът любезно се усмихна. „Така се е казвало преди много десетилетия“.
— След като прочетох списъка с вашите приноси, все още не съм съвсем сигурен точно с какво се занимавате — продължи Валдеспино.
— Специалист съм по теория на игрите и компютърно моделиране.
— Значи създавате компютърните игри, на които си играят децата, така ли?
Кърш разбираше, че домакинът му се преструва на невежа, за да се представи като изостанал от времето, защото всъщност беше удивително образован в областта на технологиите и често предупреждаваше за опасностите, които крият те.
— Не, ваше преосвещенство, теорията на игрите е математическа дисциплина, която изучава модели, за да прави предвиждания за бъдещето.
— А, да. Май четох някъде, че преди няколко години сте предвидили някаква финансова криза в Европа, така ли беше? И след като никой не ви обърнал внимание, вие сте решили проблема, като сте създали компютърна програма, която върнала Европейския съюз от отвъдното. Как бяха прочутите ви думи? „Аз съм на трийсет и три — на същата възраст, на каквато Христос е извършил собственото Си възкресение“.
— Неподходяща аналогия, ваше преосвещенство — извинително отвърна Кърш. — Бях млад.
— Млад ли? — позасмя се епископът. — А сега на колко години сте? На четирийсет?
— Точно.
Старецът се усмихна. Силният вятър продължаваше да развява расото му.
— Е, кротките уж щели да наследят земята 3 3 Матей, 5:3. Тук и нататък преводът на Библията е цитиран по изданието на Светия синод от 1992 г. — Б.пр.
, обаче всъщност я получиха младите — онези с технически наклонности, които се взират във видеоекрани, вместо в душата си. Трябва да призная, никога не съм предполагал, че ще имам повод да се запозная с техния предводител. Обявяват ви за „пророк“, нали знаете.
Читать дальше