Дэн Браун: Произход

„А сега студентът е надминал професора си — каза си Лангдън. — С няколко светлинни години“.

Днес целият свят познаваше Едмънд Кърш — милиардер, информатик, футурист, изобретател и предприемач. Четирийсетгодишният индивидуалист беше разработил изумително множество модерни технологии, представляващи революционни скокове в най-разнообразни области: роботика, когнитивистика, изкуствен интелект, нанотехнологии. А точните му предвиждания за бъдещи научни открития го обгръщаха в мистичен ореол.

Лангдън подозираше, че свръхестественият талант на Едмънд да предвижда бъдещето се дължи на смайващо широките му познания за света. Професорът си го спомняше като ненаситен библиофил — Еди четеше каквото му попадне. Страстта му към книгите и способността му да осмисля тяхното съдържание бяха неописуеми.

През последните няколко години Кърш живееше главно в Испания, като твърдеше, че се е влюбил в старомодния чар, авангардната архитектура, ексцентричните джин барове и идеалния климат на тази страна.

Веднъж годишно Кърш ходеше в Кеймбридж да изнася лекции в Медийната лаборатория на Масачузетския технически институт и двамата се срещаха в някое от нашумелите напоследък бостънски заведения, за които Лангдън не беше и чувал. Никога не разговаряха за технологии — Кърш държеше да дискутират единствено изобразително изкуство.

— Ти си моята връзка с културата, Робърт — често се шегуваше Еди. — Личният ми образователен курс за ергени!

Заигравката със семейното положение на Лангдън звучеше още по-смешно от устата на друг ерген, който отхвърляше моногамията като „оскърбление за еволюцията“ и през годините беше фотографиран с множество супермодели.

Като се имаше предвид репутацията му на новатор в компютърните науки, човек спокойно можеше да си представи Кърш като някакъв задръстен техничар. Той обаче си беше изградил имидж на модерна поп икона, движеше се във ВИП кръгове, обличаше се по последна мода, слушаше елитистки ъндърграунд и колекционираше най-разнообразни безценни произведения на импресионизма и модерното изкуство. Често пращаше имейли на Лангдън, за да се съветва за нови творби, които възнамеряваше да включи в колекцията си.

„И после прави тъкмо обратното на съвета ми“ — помисли си Лангдън.

Преди година Кърш го изненада с разговор не за изкуството, а за Бог — странна тема за отявлен атеист като него. Докато хапваха ребърца крудо в бостънския „Тайгър Мама“, той заразпитва Лангдън за основните вярвания на религиите по света и особено за различните версии на Сътворението.

Професорът подробно му разказа общата за юдаизма, християнството и исляма история в Битие, за хиндуисткия Брама и вавилонския Мардук.

— Любопитен съм защо един футурист проявява такъв интерес към миналото — на излизане от ресторанта му каза Лангдън. — Това означава ли, че нашият прочут атеист най-после е открил Бог?

Едмънд искрено се засмя.

— Ще ти се! Просто преценявам конкуренцията, Робърт.

Лангдън се усмихна. „Типично в негов стил“.

— Е, науката и религията не се конкурират. Те са два различни езика, опитващи се да разкажат една и съща история. На света има място и за двете.

След тази среща Едмънд не му се обади почти цяла година. И не щеш ли, преди три дни Лангдън получи по ФедЕкс плик със самолетен билет, хотелска резервация и ръкописна бележка, в която бившият му студент настоятелно го канеше на днешното събитие. Текстът гласеше: „Робърт, за мен ще означава страшно много, ако можеш да дойдеш. Твоите обяснения по време на последния ни разговор изключително допринесоха за това събитие“.

Лангдън се озадачи. Какво отношение можеше да има техният разговор към такова събиране, организирано от футурист?

Пликът съдържаше и черно-бяло изображение на двама души, застанали един срещу друг. Кърш му беше написал кратко стихотворение.

Когато видя картинката, Лангдън се усмихна — остроумна алюзия за една история с негово участие отпреди няколко години. В пространството между двете лица се очертаваше силует на потир — или Светия Граал.

И сега професорът се намираше пред този музей, нетърпелив да чуе какво ще съобщи бившият му студент. Лекият ветрец развяваше полите на фрака му, докато крачеше по циментовата алея на брега на лъкатушния Нервион — някога речната душа на процъфтяващ промишлен град. Във въздуха се носеше едва доловим мирис на мед.