„Полагам усилия да те харесам — помисли си той. — Сериозно“.
Позяпа кучето още малко и продължи по висящия мост, като се спусна по широка тераса от неравни стъпала, целящи да разтърсят посетителя и да го извадят от обичайния му ритъм и крачка. „Целта е постигната“ — реши той, след като на два пъти за малко да се препъне.
Долу рязко спря, вторачен в огромното създание, което изникна пред него.
„Виж, това вече е нещо!“
Тънките железни крака на огромната черна вдовица издигаха издутото тяло на поне десет метра височина. От корема на паяка висеше яйчна торбичка от телена мрежа, пълна със стъклени кълба.
— Казва се „Маман“ — разнесе се някакъв глас.
Лангдън сведе поглед и видя, че под скулптурата стои строен мъж с шервани 6 6 Дълга мъжка връхна дреха в Индия — Б.пр.
от черен брокат и почти комични засукани мустаци ала Салвадор Дали.
— Аз съм Фернандо и съм тук, за да ви посрещна в музея — информира го мъжът и насочи вниманието си към баджовете, подредени на масата пред него. — Бихте ли ми казали името си?
— Разбира се. Робърт Лангдън.
Погледът на Фернандо се стрелна към него.
— О, ужасно съжалявам! Не ви познах, професор Лангдън!
„И аз едва се познавам — помисли си Лангдън и сковано се приближи. Носеше бяла папийонка, черен фрак и бяла жилетка. — Приличам на хорист от йейлския «Уифенпуфс»“. Класическият му фрак беше близо трийсетгодишен и датираше от времето, когато членуваше в принстънския Бръшлянов клуб, но благодарение на ежедневното плуване още му стоеше доста добре. В бързината беше извадил от дрешника грешния калъф, вместо онзи с обичайния му смокинг.
— В поканата пишеше „черно и бяло“ — каза Лангдън. — Надявам се, че фракът е подходящ за случая.
— Фракът си е класика! Много сте елегантен! — Фернандо излезе иззад масата и внимателно залепи баджа на ревера му. — За мен е чест да се запознаем. Сигурен съм, че не идвате за пръв път, нали?
Професорът погледна между краката на паяка към лъскавата сграда пред тях.
— Малко ме е срам да го призная, но досега не съм бил тук.
— Не може да бъде! — Мъжът се престори, че припада. — Не обичате ли модерно изкуство?
Лангдън винаги беше обожавал предизвикателството на модерното изкуство — главно търсенето на причината да обявяват конкретни творби за шедьоври, например разтечените бои на Джаксън Полък, консервите със супа „Камбъл“ на Уорхол, простите цветни правоъгълници на Марк Ротко. И все пак много повече предпочиташе да говори за религиозната символика на Йеронимус Бош или художествения стил на Франсиско де Гоя.
— Повече си падам по класиката — отвърна той. — Повече се справям с Леонардо, отколкото с Де Кунинг.
— Но Леонардо и Де Кунинг адски си приличат!
Професорът търпеливо се усмихна.
— Явно има какво да уча за Де Кунинг.
— Е, дошли сте където трябва! — Фернандо посочи огромната сграда. — В музея ще видите едни от най-прекрасните колекции модерно изкуство в целия свят! Надявам се да ви харесат.
— И аз — отвърна Лангдън. — Само да знаех защо съм тук!
— И не сте единствен! — весело се засмя мъжът и поклати глава. — Домакинът държи в пълна тайна причината за днешното събитие. Даже музейните служители нямат представа какво ще се случи. Загадката е половината от удоволствието — носят се какви ли не слухове! Вътре има няколкостотин гости, цял куп известни лица, и никой не е наясно каква ще е програмата!
Беше ред на Лангдън да се засмее. Малцина можеха да проявят дързостта да пратят в последния момент покани с текст, чието съдържание се свеждаше до следното: „Събота вечер. Елате. Доверете ми се“. И още по-малко хора бяха способни да убедят стотици важни личности да зарежат всичко и да отлетят за Северна Испания , за да присъстват на събитието.
Излезе изпод паяка, продължи по алеята и вдигна поглед към развяващия се гигантски червен банер.
ЕДНА ВЕЧЕР С
ЕДМЪНД КЪРШ
„Едмънд определено не страда от липса на самоувереност“ — развеселено си помисли Лангдън.
Преди двайсетина години младият Еди Кърш беше един от първите му студенти в Харвард — рошав компютърен маниак, чийто интерес към кодовете го бе отвел на Лангдъновия бакалавърски семинар „Кодове, шифри и езикът на символите“. Изключителният интелект на Кърш му направи дълбоко впечатление и въпреки че след време младежът замени прашния свят на семиотиката с обещаващия блясък на компютрите, учителят и ученикът продължиха да поддържат връзка през двете десетилетия след завършването на Еди.
Читать дальше