Дэн Браун: Произход

— Много ми е приятно да се запознаем — каза той. — Чел съм вашите книги за кабалата. Не твърдя, че ги разбирам, но съм ги чел.

Равинът приветливо кимна и избърса сълзящите си очи с носна кърпичка.

— А това — епископът посочи другия старец — е многоуважаемият аллама 4 4 Почтително обръщение към ислямски учен — Б.пр. Саид ал Фадл.

Видният ислямски учен се изправи и широко се усмихна. Беше нисък и набит, с добродушно лице и проницателни тъмни очи. Носеше скромна бяла джелабия 5 5 Арабска мъжка или женска роба — Б.пр. .

— Аз пък съм чел вашите предвиждания за бъдещето на човечеството, господин Кърш. Не твърдя, че съм съгласен с тях, но съм ги чел.

Кърш любезно отговори на усмивката му и стисна ръката му.

— Както знаете, нашият гост, Едмънд Кърш, е високоуважаван специалист по компютърно моделиране и теория на игрите, изобретател и нещо като пророк в технологичния свят — обърна се към двамата си колеги епископът. — Като се има предвид с какво се занимава, молбата му да се срещне с нас тримата ме озадачи. Затова сега ще дам думата на господин Кърш да ни обясни защо е тук.

С тези думи епископ Валдеспино се настани на стола между другите двама старци, скръсти ръце и очакващо се вторачи в госта.

Тримата духовници седяха пред Кърш като трибунал и атмосферата по-скоро напомняше инквизиция, отколкото приятелска среща на учени.

Вместо да се стегне обаче, Кърш развеселено наблюдаваше тримата възрастни мъже. „Значи това била Светата Троица, с която помолих да се срещна?! Тримата влъхви!“

За да подчертае авторитета си, той не заговори веднага, а отиде до прозореца и се загледа в шеметната панорама, която се разкриваше оттам. Слънцето огряваше пъстър килим от древни пасбища в дълбоката долина под скалистите върхове на планината Колсерола. В далечината някъде над Балеарско море тъмнееше заплашителна маса от буреносни облаци.

„Съвсем уместно“ — помисли си Кърш, предвкусвайки бурята, която скоро щеше да предизвика в тази зала, а после и в целия свят.

— Господа, предполагам, че епископ Валдеспино вече ви е предал молбата ми за дискретност — започна той, като рязко се завъртя към тях. — Преди да продължим, искам само да изясня, че това, което ще ви разкрия, трябва да остане строго поверително. С две думи, моля ви да се закълнете, че ще го запазите в тайна. Съгласни ли сте?

Тримата мълчаливо кимнаха. Кърш знаеше, че това сигурно е излишно. „Те ще искат да скрият информацията — а не да я разгласят“.

— Тук съм, защото направих научно откритие, което, струва ми се, ще ви изуми — продължи той. — От много години се опитвам да открия отговорите на два от най-фундаменталните въпроси за човешкото битие. И след като успях, идвам при вас, тъй като смятам, че това откритие дълбоко ще се отрази на всички вярващи по света и най-вероятно ще предизвика промяна, която може да се характеризира единствено като, да речем, експлозивна. В момента това, което ще ви разкрия, е известно само на мен.

Бръкна в джоба си и извади огромен смартфон — беше го проектирал и създал за собствените си нужди. Устройството имаше жизнерадостно пъстър корпус и той го изправи пред тримата мъже като телевизор. След малко щеше да се свърже със свръхсигурен сървър, да въведе парола от петдесет и един знака и да им пусне презентацията.

— Ще видите предварителна версия на презентацията, която възнамерявам да представя — може би след около месец. Но първо исках да се посъветвам с едни от най-влиятелните религиозни мислители и да разбера как тази новина ще бъде приета от хората, които ще засегне най-силно.

Епископът демонстративно въздъхна — по-скоро отегчено, отколкото загрижено.

— Интересно въведение, господин Кърш. Говорите така, като че ли онова, което ще ни покажете, ще разтърси из основи религиите в света.

Кърш огледа древното хранилище на свещени текстове. „Не само ще разтърси основите ви. Направо ще ги разруши“.

Отново отправи поглед към тримата мъже. Духовниците не подозираха, че Кърш се готви да разпространи презентацията само след три дни по време на грандиозно, грижливо режисирано публично събитие. И тогава хората по целия свят щяха да научат, че между ученията на всички религии наистина има нещо общо.

В тях нямаше и капчица истина.

Професор Робърт Лангдън разглеждаше дванайсетметровото куче на площада. Козината на животното представляваше жив килим от трева и благоуханни цветя.