Дж Бреннан - Произход

Но какви бяха тези приказки за антракс? Сержантът каза, че бегълците са им показали стъклена епруветка и са казали, че в нея има антракс, превърнат в биологично оръжие. Вярно ли беше? Елдридж силно се съмняваше в това. Къде биха намерили подобно нещо, по дяволите? Имаха ли контакти в Чили? Да не би старите познати на Адамс в правителството да са му намерили антракс, преди да пристигне? Но тогава как го беше прекарал през митницата?

Това, че го държаха в епруветка, също беше странно — антраксът оръжие бе разработен така, че да се използва като аерозол. Те обаче имаха епруветка, което накара Елдридж да се запита дали…

„По дяволите!“

Ами ако Едуардс е взела проби от тялото? Постоянно носеше раница и когато си спомни за Антарктида, Елдридж си даде сметка, че е същата, с която се беше качила в хеликоптера. Защо не се беше сетил за това по-рано?

Върна се още по-назад и си спомни разговора им в столовата на базовия лагер „Мейтрикс“.

— Значи след като снощи говорихте с Аткинсън, не сте се връщали при тялото до днес сутринта? — беше я попитал той, преструвайки се на майор Дейли от инженерния корпус на американската армия.

Едуардс го погледна и поклати глава.

— Не — отговори тя. — Самюъл ни нареди да се върнем тук и да изчакаме, докато пристигнете.

Елдридж се опита да разрови спомените си от онзи ден, да извади образа на Едуардс от недрата на ума си и да открие някакъв знак, че го е излъгала. Знаеше, че задачата е безнадеждна, и все пак се опита, изследвайки спомена за нейното лице в търсене на едва забележимо трепване, на най-беглата следа от неискреност. Само че вече знаеше отговора. Разбира се, че бяха излизали отново. Кой учен не би го направил? В онзи момент не му се стори важно, тъй като знаеше, че и бездруго ще ги убие, но сега му стана ясно, че тогава не го е обмислил достатъчно. Поредната грешка… с която все още нямаше намерение да занимава Джейкъбс. Беше ясно, че ако някой ги спре на границата, Елдридж ще се озове там до час и целият жалък инцидент ще приключи.

Първо обаче трябваше да ги хванат, така че той веднага се свърза с Невада, откъдето АНС получи нареждане да настрои съответните сателити да предават образа на полицейската кола на бегълците в реално време. След това се увери, че патрулът на граничния пункт в Арика е нащрек, и уреди натам да тръгнат подкрепления от чилийската армия — за всеки случай.

Докато разговаряше с граничния патрул, се оказа, че там са взели хеликоптер „Линкс“ назаем от британския армейски въздушен корпус и Елдридж веднага им нареди да го изпратят на запад по Магистрала 5, за да пресекат пътя на мишените, ако е възможно, или поне да ги наблюдават отблизо.

Част от него се изкушаваше да ги остави да стигнат до границата, където щяха да ги чакат повече хора, но друга част му обърна внимание, че вече са ги изпуснали няколко пъти и изчакването просто не е вариант — бяха ги открили, Елдридж знаеше къде са в момента, а граничният патрул имаше капацитета да стигне до тях в следващите десет минути.

Да, определено беше добра идея да изпрати хеликоптера, и то отлично натоварен. Обади се отново, за да се увери, че мъжете на борда са добре въоръжени. След това позвъни на властите в Перу, за да ги предупреди какво става на границата. И да ги мобилизира.

За всеки случай.

Чуха го дълго преди да го видят — бавното равномерно „вуп, вуп, вуп“, издавано от перките на хеликоптера високо в небето над тях.

Лин се обърна към Адамс.

— Какво разстояние изминахме?

Адамс бързо погледна километража.

— Само тридесет километра — отвърна той. — По дяволите!

Някой явно беше открил вързаните ченгета и се беше обадил, или те някак бяха избягали. Така или иначе на границата бяха научили, което означаваше, че трябва да измислят нов план, и то бързо.

Мат се обърна към Лин и попита с надежда:

— Някакви идеи?

— Зависи какво са намислили — каза тя, протегна се, за да надникне през предното стъкло, и успя да зърне разузнавателния хеликоптер „Линкс“ над главите им. — Ако само ни наблюдават, ще ни следват до границата, където ще ни прибере полицията. Може пак да използваме номера с антракса, но не знам дали ще подейства втори път. Ако обаче са им наредили да ни арестуват, по някое време хеликоптерът ще трябва да кацне…

Адамс кимна, моментално отгатнал мисълта й. Надяваше се, че Лин няма да се паникьоса заради последното си преживяване в хеликоптер.

— Сигурна ли си? — нежно попита той.