Томас Энгер - Мнима смърт

— Готова? — казва той. Санлан кима. Двамата едновременно отварят вратите на колата и излизат.

„Господи, погледни само как излиза от колата.“

Бругелан е бил в Ослогате и преди. Махмуд Мархони вече се е появявал на радара му във връзка с предишен случай. Тогава обикновен детектив, Бругелан е заключил, че Мархони не е замесен в нищо незаконно.

Бругелан е ченге от достатъчно време, за да знае, че това не означава нищо. Именно по тази причина усеща вълнение, докато крачи към № 37. Открива звънците и името на приятеля на Хенриете Хагерюп.

Не се чува нищо, когато Ела Санлан натиска бутона. В същия миг младо момиче с хиджаб отваря вратата към задния двор. Поглежда към тях, но не се стряска, както очаква Бругелан, а вместо това им прави път да влязат, държейки вратата отворена. Санлан й благодари и се усмихва на момичето. Бругелан й кимва в знак на признателност. Нарочно влиза втори, за да се наслади на задника на колежката си.

„Обзалагам се, че знае“ — мисли си Бругелан. Знае, че мъжете обичат да я зяпат. А униформата удвоява силата й. Изглежда недостижима, защото е полицай и защото е толкова привлекателна, че може да си избере всеки, когото пожелае както мъже, така и жени, разбира се. Тя контролира положението. А това е неустоимо — просто неустоимо.

Озовават се в заден двор, който изглежда доста занемарен. Между плочките стърчат плевели, а храстите са били оставени да израснат диви и преплетени. Цветните лехи, ако изобщо могат да се нарекат така, представляват миш-маш от изрината пръст и прашасали корени. Черната боя на стоянката за велосипеди се бели, а няколкото колела, завързани за нея, са ръждясали и със спаднали гуми.

Има три стълбища. Бругелан знае, че Мархони живее на стълбище „Б“. Санлан стига първа, открива бутона в квадратната кутия на стената и го натиска. Никакъв звук.

Бругелан се принуждава да откъсне очи от задника на Санлан и да погледне нагоре към небето. Над „Гамлебиен“ се събират облаци. Скоро ще завали. Лястовичка изпищява, прелитайки от един покрив на друг. Чува самолет, но не го вижда през облаците.

Мархони живее на горния приземен етаж, но прозорците са твърде високо, за да може Бругелан да погледне през тях. Санлан отново натиска звънеца. Този път има отговор.

— Да?

— Здравейте. Полиция. Отворете вратата, моля.

Бругелан се наслаждава на сочния акцент на Санлан.

— Полиция?

Бругелан долавя неохота и страх в гласа. „Това не е Мархони — мисли си той. — Мархони е мъжага.“

— Да, полиция. Отворете, моля.

Сексапилният глас на Санлан става още по-заповеден.

— Защо?

— Полиция? Не ги пускай.

Този втори глас е достатъчно силен, за да могат и двамата да го чуят.

— Отворете.

Санлан повишава глас. Бругелан пропъжда фантазията, обладала главата му, и натиска дръжката на вратата. Забелязал е, че ключалката е счупена. Нахълтва вътре, а Санлан влиза след него. Хукват нагоре по стълбите към горния приземен етаж. Бругелан чува как някой се опитва да заключи входната врата, но стига пръв, в резултат на страхотната си физическа подготовка, и изригва вратата.

Мъж, който най-вероятно е брат на Мархони, го зяпва стреснато; Бругелан не му обръща внимание, тъй като не знае дали всеки момент някой няма да насочи пистолет срещу него. Придвижва се бързо и безшумно, проверявайки апартамента. Въздухът смърди на билки и канабис. Отваря врата — кухня. Празна е. Продължава. Спалня — не, там също няма никой. След това влиза в дневната и я вижда — камината. Някой е запалил огън, но не го притесняват пламъците, а това, което те изгарят с присъщата си алчност. Лаптоп. Бругелан изкрещява на Санлан да го измъкне и й казва, че ще се заеме с Мархони. Чува собствения си глас, преливащ от сила, опит, знание, смелост, авторитет и всичко останало, което ти е нужно, за да взимаш бързи, но правилни решения. Санлан му отговаря и точно тогава Бругелан забелязва Мархони, опитващ се да избяга през прозореца в една от стаите, до които може да се стигне само през дневната. Мархони се приготвя, след което скача. Бругелан бързо достига прозореца, поглежда надолу и вижда, че разстоянието е по-малко от два метра. Скача и се приземява меко. Оглежда се, вижда Мархони и се втурва след него. „Ще съжаляваш за това, глупако — мисли си той. — Ще съжаляваш за това, че бягаш от апартамента си в деня, в който приятелката ти е намерена убита. Как мислиш, че изглежда това, олигофрен такъв?“

Бругелан знае, че лесно ще спечели тази надпревара. Мархони често гледа назад през рамо и всеки път, когато го прави, Бругелан наваксва няколко метра. Мархони пресича кръстовището, където се срещат „Биспегата“ и „Ословеи“, без да чака да стане зелено. Кола спира точно пред него. Прозвучава клаксон. Бругелан продължава да тича. Чува звънеца на трамвая, улицата е пълна с коли, хора ги зяпат любопитно иззад прозорци. Сигурно се чудят какво, мамка му, става. Да не би някой да снима филм, или това се случва наистина? Мархони се обръща, след което драсва право напред. Бругелан решава, че Мархони иска да има публика, иначе би се насочил към църквата „Акер“. Бругелан е само на десет метра зад него и постоянно скъсява разстоянието. Застига го и се хвърля отгоре му. Приземяват се на тротоара пред кафене „Руинен“.