Томас Энгер - Мнима смърт

Преди да има време да каже каквото и да било, нажежен шиш от ревност се забива право в слънчевия му сплит. Господин Шибано рипсено кадифе. Успява да процеди едно раздразнено „здрасти“ през стиснатите си зъби.

— Къде си? — пита Гюнешен.

Хенинг прочиства гърлото си.

— В института на жертвата.

— Ок. Обаждам се, за да ти кажа, че полицията вече направи арест.

За миг той забравя, че води разговор с новия любовник на бившата си съпруга. Изпитва искрено любопитство.

— Бързи са. Кого са арестували?

— Според моите източници — приятеля на жертвата. Още не знам името му. Но може би някой от приятелите й ще ти каже.

Хенинг чува гласа на Ивер, но спира да слуша какво му казва. Сред многото бележки, свещи и зачервени от плач очи, той е забелязал послание, което се откроява на фона на останалите.

— Още ли си там? — пита го Ивер.

— Ъъъ… да. Приятелите й. Страхотно.

— Май случаят вече е ясен.

— Имат доказателства?

— Така ми се струва. Почвам да пиша статията, а после ще я разширя, когато научим повече неща.

— Ок.

Гюнешен затваря. Хенинг връща мобилния си телефон в джоба на якето, без да мести очите си от картичката. Вдига фотоапарата и прави снимка, фокусирайки върху текста.

„Ще продължа работата ти.

Ще се видим на края на времето.

Снижава фотоапарата и го оставя да увисне около врата му. Препрочита думите, след което започва да оглежда лицата на събралите се наоколо студенти.

„Къде си, Анете? — чуди се той. — И каква работа смяташ да завършиш?“

Детектив Бругелан сваля якето си и го окача на закачалката в кабинета си. След това тръгва надолу по коридора и чука на вратата на сержант Санлан. Тайно надявайки се да я завари обладана от еротична фантазия за него той не чака отговор и отваря вратата. За съжаление, тя сякаш изобщо не разбира похотливите му намеци, защото досега не е обърнала внимание на нито един от тях. „Може би съм твърде директен. Или може би е, защото съм женен“ — мисли си Бругелан и влиза.

Санлан седи пред компютъра си и пише. Не вдига глава, когато Бругелан нахълтва в кабинета й.

— Готова ли си? — пита той. Тя вдига един пръст, след което продължава да набира текст на клавиатурата със скоростта на тайландска масажистка.

Бругелан се оглежда. „Типичен женски кабинет“ — мисли си той. Чист и подреден, всички документи събрани на купчини, чаша с две сини химикалки и една червена, телбод и перфоратор, лепящи се листчета, дневник, отворен на днешната дата, но без уговорени срещи, черни папки на рафтовете зад бюрото й, полицейски журнали и справочници на отделен рафт. Розите в стъклената ваза на бюрото са дългостеблени и свежи, в една дървена купа има ябълки и круши, напълно зрели, разбира се, а до тях — кактус, който изобщо не е прашен.

„Ти също си бодлива като кактус, Санлан — мисли си Бругелан, изучавайки съсредоточеното изражение на лицето и. Бодлива си, но в това има нещо възбуждащо“. Той се опитва да вдиша уханието й, без тя да забележи. Не си слага парфюм. Или може би си слага, но той е твърде дискретен.

Повечето жени, с които е спал, имат навика да се пръскат с толкова сладки и тежки парфюми, че след това все е трябвало да си взима дълги душове. Желанието му да ги изчука отново, се изпарява в мига, в който си спомня парфюмите им.

Със Санлан няма да е така. О, не. Той си представя как лежи до нея, потен и щастливо изтощен след продължителния, чувствен и див секс. Без обичайното неловко мълчание и мисли, насочени към това колко скоро ще дойде таксито му.

„Трябва да е лесбийка — заключва той, — щом не иска да ме изчука.“

Санлан натиска „Enter“ малко по-силно, отколкото е необходимо и принтерът започва да бълва листа. Тя става, отива до принтера и взима малката купчина, която е изплюта.

— Готова съм — заявява тя, без да се усмихне.

Проклятие. Бругелан й отваря вратата. Санлан излиза и те се насочват към стаята за разпити, където ги чакат Махмуд Мархони и неговият адвокат.

Първото впечатление на Бругелан, когато поглежда Махмуд Мархони, е „твърде много дюнери и твърде малко физически упражнения“. Качил е няколко килца от последния път, когато го е видял. Въпреки това носи плътно прилепнала тениска. Около ханша му виси обръч от тлъстини. „Ако искам да отвращавам жените — мисли си Бругелан, — ще направя точно това.“

Лицето на Мархони е кръгло. Бругелан преценява, че брадата му е на около седмица, но се е обръснал под брадичката, оформяйки триъгълник. Кожата му е кестеново кафява. Висок е малко под метър и седемдесет, но има самочувствието на човек, който не се притеснява от ниския си ръст и наднорменото си тегло.