Томас Энгер - Мнима смърт

— Можем да проучим теорията, че става дума за „убийство на честта“ — продължава Гюнешен. — Там може да има нещо. Ако е така, списъкът със заподозрени ще бъде много кратък и не след дълго полицията ще арестува някого.

Хенинг кима.

— Някой говорил ли е с приятелите й?

Гюнешен клати глава.

— Тогава ще посетя института й и ще напиша статия за това що за човек е била приживе.

— Аха.

— Мм.

Хенинг поглежда Гюнешен в очите. Последният кимва.

— Добре, звучи страхотно. Аз ще опитам да се свържа с мъжа, който е открил жертвата, но чух, че не иска да говори с пресата. Така че… — Гюнешен свива рамене.

Хенинг кимва и вижда, че той все още се чувства неловко. Осъзнава, че иска да му каже нещо. Поема си дъх и отваря уста, но Хенинг го изпреварва.

— Супер — казва той и му обръща гръб. Отдалечава се възможно най-бързо, куцукайки на увредените си крака. Минава покрай Нора, без дори да я погледне.

„Браво, Хенинг — казва си той. — Смляха те от бой в първия рунд, но остана на крака и спечели втория.“ Това е големият проблем в бокса — печеленето на рунд не ти носи нищо, освен ако не спечелиш и следващия. И този след него. И този след него. И най-важният от всички — последният.

„Битката вече е загубена“ — мисли си Хенинг. Съдиите вече са обявили победителя. Но поне може да се опита да подобри личното си постижение.

Може да се спаси от втори нокаут.

Минават няколко минути, преди сърдечният му ритъм да се нормализира. Той пресича „Боргата“, опитвайки се да забрави това, което току–що е чул и видял, но не може да изкара изражението и ледения дъх на Нора от ума си. Представя си разговора между нея и Ивер след тръгването му:

Ивер: Да, мина добре.

Нора: Нима си очаквал нещо друго?

Ивер: Не знам. Горкият човек.

Нора: Не му е никак лесно, Ивер. Моля те, не прави нещата по-трудни, отколкото са.

Ивер: Какво имаш предвид?

Нора: Точно това, което казах. Нима мислиш, че му е било лесно да ме види тук? Да ме види с теб? Според мен той постъпи много смело, като се изправи лице в лице с теб.

„Спри, Хенинг — мисли си той. — Знаеш, че не е казала това. По-скоро е казала:

Нора: Не му обръщай внимание, Ивер. Той си е такъв. Винаги е бил копеле. Майната му. Умирам от глад. Да обядваме.

Да, точно това е казала. Това звучи много по-автентично.“

Хенинг решава, че има нужда от нещо, което да погълне вниманието му. Иска да забрави Нора и да се съсредоточи върху работата си. Докато чака да светне зелено на кръстовището с „Тьойенгате“, се сеща, че ще има нужда от фотоапарата си.

Връща се вкъщи, за да го вземе.

Бярне Бругелан намаля. Колата, един от многото съвсем нови пасати, закупени от полицията, спира плавно пред № 37 на улица „Ослогате“. Пуска ръчната спирачка и поглежда колежката си, сержант Ела Санлан.

„Господи, колко е секси“ — мисли си той, оглеждайки полицейската униформа и всичко, което тя прикрива. Постоянно си фантазира за нея, представя си я без коженото яке, светлосинята риза и вратовръзката. Без всичко, с изключение на белезниците. Безброй пъти си е представял как тя му се отдава, безсрамно, безропотно и сладострастно.

Жените мислят, че униформените мъже са секси. Това е добре известно. Но Бругелан смята, че е точно обратното: няма нищо по-секси от жена в униформа, която излъчва авторитет.

Изключително секси.

Ела Санлан е висока метър и седемдесет и пет. Невероятно атлетична. Стомахът й е плосък като палачинка, а когато ходи, дупето й изпъва панталоните по един безупречно апетитен начин. Има какво да се желае по отношение на гърдите и е мъжкарана, но това още повече го възбужда. Той поглежда косата й. Бретонът й стига чак до веждите. Кожата на лицето й е гладка, без дефекти, белези или каквото и да било окосмяване — слава богу. Грациозна е и има един от най-изпънатите гърбове, които Бругелан някога е виждал. Освен това изпъчва гърдите си напред, дори когато седи, както правят жени, които искат да създадат илюзията, че гърдите им са по-големи, отколкото са всъщност. Но когато го прави Санлан, това е секси.

Изключително секси.

Освен това е от Западна Норвегия. Юлстайнвик, струва му се, въпреки че е загубила акцента си през годините.

Опитва се да потисне образите, които напоследък постоянно изникват пред очите му. Намират се пред дома на Махмуд Мархони, приятеля на Хенриете Хагерюп.

Стандартно полицейско посещение. През 2007 г., тридесет от тридесет и двете убийства в Норвегия са извършени от някой, когото жертвата е познавала. Статистически, убиецът най-вероятно е познат или близък човек. Разведен съпруг или съпруга, роднина, родител. Или някой в интимни отношения с жертвата. Това прави присъствието на Бругелан и Санлан тук изключително важно.