Томас Энгер - Мнима смърт

Журналисти. Винаги готови да направят изявление, маскирано като въпрос. Заместник-комисар Ньоклеби клати глава.

— Без коментар.

— Можете ли да потвърдите дали жертвата е била бита с камшик?

Ньоклеби поглежда към Бендиксен, преди да се обърне към Йерстад. Хенинг се усмихва. „Има изтичане на информация“ — заключава той. И полицията знае. Въпреки това професионалната фасада на Ньоклеби не се пропуква.

— Без коментар.

„Без коментар“.

Ще чуете тези думи поне десет пъти по време на полицейска пресконференция, особено в ранните етапи на разследването. Това се прави поради „тактически съображения“. Стратегията предполага разкриването на възможно най-оскъдна информация на всички, включително на убиеца, относно уликите и доказателствата, открити от полицаите, за да имат те достатъчно време, за да изградят обвинението.

Ньоклеби и Йерстад вече знаят, че играят игра. НРК са открили две важни парчета от пъзела: „убийство на честта“ и бой с камшик. Бендиксен никога не би правил подобни изявления по време на пресконференция, без да знае, че те са верни или много близо до истината. Ньоклеби оправя очилата си. Гейрстад изглежда леко смутен. Бругелан, който досега не е казал нищо, се намества тромаво на стола си.

Случва се доста често. Репортерите знаят повече, много повече, отколкото биха искали полицаите, и в много случаи пречат на разследването. Това е един сложен танц за двама; единият партньор зависи от другия за получаването на най-добрия резултат. Освен това сред журналистите има съперничество — жестока борба за надмощие, тъй като всички отразяват една и съща история. Онлайн вестниците публикуват със скорост, която ограничава времетраенето на всяка история и винаги се стремят да открият следващата Голяма новина. Това подлага властите на допълнителен натиск и ги принуждава да прекарват повече време, занимавайки се с пресата, отколкото вършейки работата си.

Ньоклеби прекратява пресконференцията, след като отговаря на въпросите на P4, VG и „Афтенпостен“, но това не означава, че може да се върне на работа. Телевизиите и радиостанциите също имат нужда от интервюта, чрез които да внушат на зрителите и слушателите си, че имат ексклузивен достъп. Въпросите се повтарят и Ньоклеби има още една възможност да каже…

Точно така.

Едно и също представление, отново и отново. Всички знаят, че истинската журналистическа работа започва след пресконференцията.

Хенинг решава да открие Ивер Гюнешен, за да може двамата да обсъдят най-добрия начин за отразяване на тази история.

Нали вече официално е на работа.

Самата мисъл му се струва странна.

Репортерите се опитват да зададат още въпроси, но униформеното трио бързо разсейва надеждите им и всички вкупом се насочват към вратата. Хенинг е обграден от хора, които не иска да докосва. Някой го блъска в гърба, той се удря в жената пред себе си и промърморва извинение. Отчаяно копнее за повече пространство и по-големи разстояния.

Тълпата се излива във фоайето и той се оглежда за Ивер Гюнешен. Би било по-лесно, ако знае как изглежда. Около него има поне петдесетина журналисти. Хенинг решава да открие Видар от НТВ и да го попита, но няма време за това, защото изведнъж вижда Нора. И тя вижда него.

Той спира. Този път разговорът е неизбежен.

Хенинг прави една колеблива крачка към нея, а тя го имитира. Спират на няколко метра един от друг. Очите им се срещат. Той вижда лице, което съдържа множество неизречени изречения.

— Здравей, Хенинг.

Гласът й е като леден порив на вятъра. Изрича името му като някаква ужасна тайна. Има чувството, че тя говори със същество, причинило й огромна несправедливост, но с което е принудена да общува. Казва й „здрасти“. Не се е променила, но забелязва мъката зад клепачите, откъдето може да избухне във всеки момент.

Нора е по-ниска от повечето жени и опитва да компенсира това с високи токчета. Косата й е късо подстригана. Не че прическата й е мъжка — подстригана е късо отзад, но бретонът й е дълъг. Едно време е имала дълга коса, но тази прическа й подхожда. Последния път, когато я е видял, лицето й е било с цвят на пепел. Сега кожата й сияе. Хенинг подозира, че това се дължи на Рипсеното кадифе. Сиянието също й отива.

Господи, колко й отива!

Много изражения населяват лицето й. Когато е уплашена, тя отваря уста, показвайки зъбите си, и притваря очите си. Когато е ядосана, вдига вежди, намръщва се и устните й изтъняват. А когато се усмихне, цялото й лице избухва — разширява се и човек просто трябва да й се усмихне в отговор. „Промяната е странно нещо“ — мисли си той. Едно време не би могъл да си представи живота без нея. Сега е обратното.