Томас Энгер - Мнима смърт

— Не ми ги разправяй тези. Знаещ какво е електрошоков пистолет. Не ходиш ли на кино? Не гледаш ли полицейски сериали?

Той отново клати глава и се усмихва самодоволно.

— Не харесвам ченгетата.

— Каква е целта на тези въпроси? — пита Индрехауг.

— Ще стигнем и до нея — отговаря Бругелан, опитвайки да запази тона си учтив. Санлан се подготвя за атака. Вади лист хартия.

— Жертвата бе открита с белези на врата. Сравнихме ги и открихме, че са били направени с електрошоков пистолет. Предполагам, че знаете какво е това.

Тя плъзга листа по масата към тях и го обръща, за да го видят. Близък план на врата на жертвата. Двете изгаряния с цвят на ръжда се виждат съвсем ясно. Индрехауг взима снимката и я разглежда.

— Има много различни модели, но електрошоковият пистолет се използва тогава, когато искаш да парализираш, а не да нараниш жертвата си. Когато искаш да предизвикаш безпомощно състояние. За да можеш после да я сложиш в дупка и да я заровиш.

Санлан поглежда към Мархони, но той продължава да не се влияе от думите й.

— Не изглеждаш много разстроен или натъжен за човек, чиято приятелка е била убита по един изключително брутален начин — продължава тя. Това е въпрос, а не твърдение. Мархони отново свива рамене.

— Не ти ли е пукало за нея?

Той облизва нервно устните си.

— Не си ли я обичал?

Бузите му почервеняват.

— Може би вчера тя е скъсала с теб. Затова ли я уби?

Вече е бесен.

— Може би е имала друг любовник. Може би й е писнало от теб.

Мархони тръгва да става, но Индрехауг слага ръка на рамото му.

— Сержант…

— Затова ли я уби?

Мархони поглежда Санлан така, сякаш иска да я разкъса на парчета.

— Така ли я гледаше, когато взе камъка и счупи главата й?

— Сержант, достатъчно.

— Кажете на клиента си да отговори на въпроса.

Бругелан кашля в шепа и прави знак на Санлан да се успокои. В стаята става тихо. Бругелан вижда пулсиращата вена на челото на Мархони. Решава да кове желязото, докато е горещо.

— Предварителният оглед на местопрестъплението и медицинският преглед на жертвата разкриха, че тя е правила секс преди убийството. Знаеш ли нещо за това, Мархони? Можеш ли да ни кажеш нещо, което да ни помогне в разследването?

Мархони продължава да гледа свирепо към Санлан, след което мълчаливо се обръща към Бругелан. Не казва нищо.

— Въпреки че не гледаш полицейски сериали, сигурно знаеш, че най-хубавото нещо, което един убиец може да остави на местопрестъплението, е семенната си течност, нали? Най-хубавото за нас, разбира се. ДНК. Чувал ли си това съкращение?

Никакъв отговор. „Студенокръвно копеле“ — мисли си Бругелан.

— Снощи, точно в 21 часа и 17 минути, ти си получил есемес от Хенриете Хагерюп.

Зениците на Мархони се свиват. Бругелан забелязва това.

— Спомняш ли си какво пишеше в този есемес?

Той вижда, че Мархони се опитва да си спомни. Поглежда към листа пред себе си. Отново кашля в шепата си и прочита:

— „Извинявай. Това не означава нищо. ТОЙ не означава нищо. Ти си този, когото обичам. Може ли да поговорим за това? Моля те!“

Бругелан първо поглежда към Мархони, а после към Индрехауг. Дава им време да осъзнаят значението на есемеса, преди да продължи.

— Искаш ли да прочета следващия есемес, който ти е изпратила?

Мархони поглежда към адвоката си. За първи път от началото на разпита, каменната му маска започва да се пропуква.

— Изглежда, че Хенриете е била убита някъде между полунощ и два часа сутринта, няколко часа след като ти е изпратила три есемеса. Ако бях на твое място, щях да започна да говоря за това, което се е случило снощи между вас.

Мархони продължава да мълчи. Бругелан въздъхва и отново поглежда листа пред себе си.

— „Обещавам, че ще ти се реванширам. Дай ми още един шанс, моля те!“

Мархони клати глава.

— Инспекторе, струва ми се, че…

— Позвънил си й след втория есемес, но не ти е вдигнала. Нали така? — пита Бругелан. Мълчанието на копелето започва да го дразни. — „Моля те, отговори ми! Моля те! Никога повече няма да правя така. Обещавам.“ Това е третият есемес, изпратен десет минути по-късно.

Мархони забива поглед в краката си.

— Какво е обещала да не прави пак, Мархони? Какво е било това ужасно нещо, което е направила? Толкова ужасно, че не можеш да ме погледнеш в очите и да ми кажеш?

Нищо.

— Кой е „той“?

Мархони вдига глава, но не поглежда към Бругелан.

— Кой е този мъж, който не означава нищо за нея?

Мархони свива устни, но не казва нищо. Бругелан въздъхва.