Томас Энгер - Мнима смърт

Йерстад обмисля кратката лекция, след което кимва одобрително.

— Какво знаем за убиването с камъни? — пита Емил Хаген.

Той е нисък мъж, наскоро дипломирал се от полицейската академия. Бругелан се усмихва. Този тип ченге му е до болка познат: преизпълнен с ентусиазъм, нетърпелив да остави своя белег върху отдела и да работи за благото на обществото, арест по арест. „Продължавай да си фантазираш — мисли си Бругелан. — Скоро ще разбереш истината, като всички останали.“ Емил е русокос и изглежда като пораснала версия на едноименния персонаж на Астрид Линдгрен. Дори има голямо разстояние между предните си зъби.

— Днес единствено Иран екзекутира хора по този начин — обяснява Санлан. — Разбира се, методът се използва и в други държави, но не официално. По този начин се наказват предимно изневярата, неблагоприличието и богохулството. Най-скорошното убийство с камъни е от 2007 г. в Иран, жертвата се казва Джафар Кеяни. Това беше първият случай от 2002 г., когато Иран официално призна, че този вид наказание е използвано.

— Какво е било провинението му? — пита Ньоклеби.

— Искаш да кажеш провинението й?

Ньоклеби свежда глава, засрамена от невежеството си.

— Имала е извънбрачна връзка.

Всички останали поглеждат към Санлан. Фредрик Станг оставя чашата си с вода на масата.

— Не разбирам. Нали направихме арест? — казва той. Станг е чернокос и късо подстриган. На лицето му винаги има изражение на съсредоточена сериозност. Обича да носи плътно прилепнали дрехи, за да могат всички да видят каква голяма част от младостта си е прекарал във фитнес залата.

— Така е, но той отрича извършването на убийството и би било твърде лесно да съсредоточим разследването единствено върху него. Освен това все още не сме открили мотив — посочва Ньоклеби.

— Хагерюп му е изневерявала — протестира Станг. — Есемесите разкриват това. А Мархони е мюсюлманин, нали така? Звучи ми като съвсем ясен случай.

Санлан надига шишето „Кока-кола лайт“ до устните си и отпива.

— Да, съгласна съм, че изглежда очевидно. Но въпреки това смятам, че трябва да пренебрегнем теорията, че става дума за „убийство на честта“. По-скоро трябва да съсредоточим вниманието си върху шериата.

— Шериатът? — мръщи се Йерстад.

— Да. Знаете какво е това, нали?

Тя оглежда колегите си. Повечето кимат, но не особено убедително. Емил Хаген се намества неловко на стола си.

— Радикални правила, които ти казват как да живееш или нещо такова?

Санлан се усмихва.

— Може и така да се каже. Когато чуят „шериат“, повечето хора си представят фанатизирани молли 4 4 Молли — Ръководители на монашески ордени в исляма и почетни законоведи. Често „молла“ означава просто „имам“, т.е. мюсюлмански свещеник, настоятел на джамия. — Б.пр. и терористи. Но шериатът е сложна идея. Законовите му принципи се изучават от десетилетия. Освен това учените изучават Корана, изказванията и делата на пророка Мохамед, мюсюлманската история и различията в интерпретациите на различните правни школи. Днес в мюсюлманските държави шериатът се прилага предимно по отношение на някои аспекти на семейното право, като например разводът и наследяването.

— Но какво общо има това с убийството на Хенриете Хагерюп? — пита нетърпеливо Йерстад.

— Ще стигна и до там. Не съществува общ ислямски закон и само няколко държави използват законодателен кодекс, основан на шериата. Тези страни, които го правят, имат нещо, наречено наказания „худуд“.

— Какво? — пита Хаген.

— Наказания „худуд“. Това е наказателно-процесуалният кодекс на Корана. Той предписва специфични наказания за определени престъпления. Бой с камшик например. Или отсичане на нечия ръка.

Бругелан кимва на себе си. Току-що е осъзнал накъде бие Санлан.

— Какви престъпления предизвикват подобни наказания? — пита Ньоклеби и скръства ръце под гърдите си.

Санлан я поглежда и започва да обяснява:

— Изневяра например. За това можеш да получиш сто удара с камшик. Ако те хванат да крадеш, можеш да загубиш ръката си. Но степента на прилагане на наказанията „худуд“ е различна в различните държави. Много често хората взимат закона в собствените си ръце и оправдават постъпките си с факта, че това е наказанието, което би наложил Аллах. Най-вероятно символичната стойност на подобни наказания е по-висока от реалната им стойност, защото те доказват, че въпросният извършител уважава декретите на Корана и шериата.