Томас Энгер - Мнима смърт

Въпреки че Хенинг и Трине са едва тийнейджъри, когато това се случва, те скоро откриват, че трябва сами да се грижат за себе си. Трябва да пазаруват, да готвят, да косят трева, да кастрят плета, да перат дрехи, да чистят къщата, да ходят сами на тренировки по футбол, на училище и на почивка в крайбрежната вила. Ако имат въпроси, свързани с образованието си, трябва да питат съседите. Или да ги забравят.

И всичко това, защото Кристине Юл си е намерила нов най-добър приятел.

„Св. Халвард“ е сладък билков ликьор, който се прави от картофи и съдържа достатъчно алкохол, за да притъпи терзанията на един неспокоен мозък. Сега не минава и седмица, без Хенинг да я посети, за да попълни резервите й. Поне две бутилки. Сърди му се, ако й донесе само една.

Хенинг е разсъждавал много по този въпрос и е стигнал до заключението, че ако майка му иска да се пропие до смърт, няма да й пречи. Тя показва съвсем слаб интерес, когато синът й се оженва; идва на кръщенето на Юнас, но си тръгва след около час. Не плаче, когато Юнас умира, въпреки че идва на погребението му. Пристига последна и не сяда най-отпред, при другите членове на семейството, а на последния ред и излиза от църквата веднага след края на службата. Когато Хенинг лежи в отделението по изгаряния на болница „Хокеланд“, тя нито го посещава, нито му се обажда да го попита как е. Когато го прехвърлят в рехабилитационния център „Сунас“, го посещава само два пъти, оставайки не повече от тридесет минути. Почти не го поглежда и двамата си разменят десетина думи.

Ликьор, цигари „Марлборо“ и клюкарски списания.

Хенинг не може да я лиши от тези удоволствия, единствените, които са й останали, на шестдесет и две годишна възраст. Тя почти не яде, въпреки че той от време на време зарежда хладилника й. Опитва се да разнообразява менюто й, кара я да яде повече протеини, калций, витамини. Но тя няма апетит.

От време на време й сготвя нещо и двамата сядат да вечерят на малката кухненска масичка. Не говорят. Просто ядат и слушат радио. Хенинг обича да слуша радио. Особено когато е с майка си.

Не знае защо му е толкова сърдита — може би защото не е „направил нещо от себе си“, за разлика от сестра си. Трине Юл-Осмундсен е министър на правосъдието на Норвегия. И определено е направила нещо от себе си. Харесват я дори полицаите. Но той знае това само защото майка му му е казала.

Двамата със сестра му не си говорят. Тя иска така. Хенинг е спрял да се опитва много отдавна. Той не знае причината, но в някакъв момент от живота си Трине просто е решила да прекрати взаимоотношенията с брат си. Напуска къщата им, когато навършва осемнадесет и не се връща нито веднъж, дори за Коледа. Пише писма на майка си, но никога на него. Дори не го е поканила на сватбата си.

Семейство Юл. Не съвсем щастливо. Но единственото, с което той разполага.

Поглежда пианото. Допряно е до стената. Едно време е обичал да свири, но не знае дали все още може. Това няма нищо общо с ръцете му. Пръстите му все още работят, въпреки белезите.

Спомня си нощта, когато Нора му е казала, че е бременна. Скоро след сватбата е. Планирана бременност. Познават много двойки, които са опитвали с години, но без успех. Но Хенинг и Нора успяват от първия път. Право в десетката.

Той пише статия, когато Нора влиза в кабинета му. Познава по лицето й, че нещо се е случило. Неспокойна е, но развълнувана. Изпитва страхопочитание пред това, което им предстои, пред отговорностите, които ги чакат.

„Бременна съм, Хенинг.“

Спомня си гласа й. Предпазлив, треперещ. Спомня си усмивката, преполовила лицето й, секунда по-късно заменена от несигурност, която той не може да не обикне. Хенинг става, прегръща я и я целува.

Господи, как я целува!

Онази вечер бременността на Нора е в своята осма седмица. Тя си ляга рано, защото й се гади, а той стои до късно сам в хола. Мисли и слуша тишината в апартамента. След това сяда пред пианото. Не е свирил от месеци, тъй като все е зает. Но винаги е същото, когато седне пред клавишите след дълга пауза. Винаги свири чудесно.

Тази вечер той композира най-добрата песен, която някога е писал. Събужда Нора, издърпва я от леглото и я завлича при пианото. Тя стои зад него, сънлива и великолепно красива, докато пръстите му милват черните и белите клавиши. Мелодията е лека и меланхолична.

Нора се обляга на гърба му и го прегръща през врата. Хенинг озаглавява песента „Малък приятел“. Когато Юнас се ражда, той често му я изпълнява. Юнас обича да я слуша вечер, преди да го сложат да спи. Хенинг написва и текст, но тъй като не е много добър в писането на текстове за песни, предимно тананика.