Томас Энгер - Мнима смърт

Изражението на Мархони е предизвикателно, сякаш казва: „Какво зяпаш, прасе?“ Бругелан е виждал подобно изражение стотици пъти. Виждал е всичко. Вече знае точно как ще протече разпитът.

Адвокатът на Мархони, Ларш Индрехауг, е гнусна твар, посветила живота си на това да защитава други гнусни твари в съда. Всички го мразят и го считат за чакал, който използва пропуски в закона, за да връща изнасилвачи, наркотрафиканти и други отрепки обратно на улицата. Той е висок, мършав и длъгнест. Косата му постоянно влиза в очите и той я приглажда назад с ръка.

Бругелан и Санлан сядат срещу Индрехауг и неговия клиент. Бругелан започва пръв, минава през всички формалности и зяпва Мархони.

— Защо побягна, когато дойдохме да говорим с теб?

Мархони свива рамене. „Продължавай да си играеш игрички“ — мисли си Бругелан.

— Защо изгори лаптопа си?

Същият отговор.

— Какво имаше на него?

Пак мълчание.

— Знаеш, че рано или късно ще открием, нали? Можеш да направиш живота си по-лесен, като ни помогнеш и ни спестиш малко време.

Мархони му хвърля поглед, изпълнен с презрение. Бругелан въздъхва.

— Какво можеш да ми кажеш за връзката ти с Хенриете Хагерюп?

Мархони дори не го поглежда. Индрехауг се накланя към него и прошепва нещо в ухото му, което нито Бругелан, нито Санлан могат да чуят.

— Тя ми беше гадже — отговаря Мархони на лош норвежки.

— От кога сте заедно?

— От около година.

— Къде се запознахте?

— На концерт.

— На какъв концерт?

— Нима това на какъв концерт са се запознали има някакво отношение към разследването? — намесва се Индрехауг.

Бругелан му хвърля мръсен поглед. Адвокатът го поглежда предизвикателно от името на клиента си.

— Опитваме се да установим какъв е бил характерът на връзката, която клиентът ви е имал с жертвата — обажда се Санлан.

Този път Бругелан решава да не поглежда към нея. Вместо това поглежда изпитателно към Индрехауг, но той изобщо не се впечатлява.

— Какъв концерт? — повтаря въпроса си Бругелан.

— Ноори.

— Ноори?

— На фестивала „Мела“.

— Ноори е сравнително известна пакистанска рок група — казва Санлан.

Този път Бругелан поглежда към нея, защото е вбесен от това, че го прекъсва.

— Членовете на групата са двама братя от…

— Да, ясно.

За първи път от началото на разпита нещо, различно от презрение, се изписва на лицето на Мархони. Той поглежда към Санлан с подобие на интерес. Бругелан забелязва това и й прави знак да поеме щафетата. Санлан се придвижва малко по-близо до масата.

— Кога видя Хенриете за последен път?

Мархони се замисля.

— Вчера следобед.

— Можеш ли да бъдеш по-точен?

— Беше у нас, докато свърши „Хотел Сесар“ 3 3 „Хотел Сесар“ — Норвежка сапунена опера с над 2400 епизода. — Б.пр. .

— Гледали сте „Хотел Сесар“?

— Какво значение има това? — пита Индрехауг. Бузите му са почервенели от възмущение. Очевидно си пада по червеното вино. Санлан вдига ръце в извинителен жест.

— За какво си говорехте?

— За това-онова.

— Като например?

Индрехауг отново прошепва нещо в ухото на Мархони.

— Не е твоя работа.

Санлан се усмихва. Накланя се към Бругелан, имитирайки представлението от другата страна на масата, но Бругелан спира да слуша, когато осъзнава, че не го кани да отидат у тях, след края на този скучен разпит — думи, които е мечтал да чуе от устата й от толкова време.

— Къде отиде тя след края на „Хотел Сесар“?

— Не знам.

— Не знаеш? Не я ли попита?

— Не.

— Понякога прекарва нощта в твоя апартамент, нали?

— Да, понякога.

— Но вчера не си я питал защо няма да остане?

— Не.

Санлан въздъхва. Безизразната маска на Мархони остава непокътната.

— Чувал ли си за парка „Екеберг“? — пита го тя.

— Не.

— Бил ли си някога там?

— Не си спомням да съм бил.

— Ходил ли си там да гледаш мачове от Купата на Норвегия?

— Не се интересувам от футбол.

— Нямаш ли братя или племенници, които играят? Не си ли ходил там, за да гледаш техни мачове?

Той клати глава и в очите му заиграват весели пламъчета.

— Играл ли си някога крикет там?

Кани се машинално да отвърне „не“, но се поколебава секунда по-дълго, отколкото трябва. Бругелан си отбелязва „Ходил е в «Екеберг», но ни лъже“. Санлан прочита изречението и продължава:

— Притежаваш ли електрошоков пистолет?

Реакцията му е такава, сякаш току-що са му задали най-глупавия въпрос на света.

— Какво дали притежавам?