Томас Энгер - Мнима смърт

Никакъв отговор. Хенинг си спомня какво му е казала Анете в двора на института — че Хенриете й споделила, че ще изпрати имейл със сценария на Фолдвик. Полицаите, разследващи случая, установиха, че тя не го е направила. Ингве не го е излъгал. Стефан не е открил сценария у дома. Обяснението е само едно: Анете му го е показала или направо му го е дала.

Хенинг я наблюдава. Не забелязва пукнатини в бронята й.

— Отново те питам: откъде Стефан е знаел, че Хенриете ще бъде в палатката в нощта на убийството?

Този път не чака отговор.

— Казала си му, нали? Двете с Хенриете сте имали уговорена среща там. Иначе защо ще излиза от апартамента на приятеля си? Трябва да е било заради нещо важно, нещо предварително уговорено. А снимките на филма е трябвало да започнат на следващия ден.

Анете не реагира.

— Какво каза на Стефан? — продължава Хенинг, без да обръща внимание на каменното й изражение. — Че само ще я изплашите? Така ли го убеди да вземе електрошоковия пистолет на майка си?

Въпреки че Анете продължава да мълчи, Хенинг е убеден, че Хенриете много се е изненадала от появяването на Стефан в палатката с Анете. Това не е било част от уговорката. Но Стефан е вярвал, че Хенриете е жената, с която баща му е имал връзка. Идеално за Анете. И дупката вече е била изкопана, защото на следващия ден е трябвало да започнат снимките на филма.

— Ти ли хвърли първия камък, или накара Стефан да я убие?

Надява се да чуе потвърждение или признание, но не чува нито едното, нито другото. Въпреки това не може да спре сега.

— Добре си планирала убийството. И за да натопиш още повече Мархони, ти си изпратила имейл на Хенриете в деня на убийството. Изпратила си снимка. Хенриете, прегърнала по-възрастен мъж. Обзалагам се, че мъжът на снимката е Ингве.

— Никога не съм изпращала снимка на Ингве на Хенриете — изсумтява Анете.

— Не. Не си я изпратила лично ти. Накарала си някой друг да го направи.

Хенинг сочи раницата й.

— Инхамбане.

Тя обръща глава, но осъзнава, че не може да види към коя лепенка сочи Хенинг. „Инхамбане“ е изписано с черни букви върху червено сърце на бял фон.

— Инхамбане е град в Южен Мозамбик, в залива Инхамбане. Страхотни плажове. В деня на убийството на Хенриете тя е получила имейл от интернет кафене в Инхамбане. Малко след това от същото място й е бил изпратен есемес от анонимен имейл адрес, казвайки й да провери пощата си. Това се е случило, докато е била с Махмуд Мархони.

— И после?

— И после? Казваш ми, че това, че имаш лепенка „Инхамбане“ на раницата си, е пълно съвпадение? Била си там, Анете. Сигурно имаш приятели там. Инхамбане не е особено популярна туристическа дестинация.

Анете не отговаря.

— Проблемът със съучастниците е това, че никога не можеш да бъдеш сигурен, че няма да се разприказват — продължава Хенинг. — Затова беше изплашена първия път, когато се срещнахме. Страхуваше се, че Стефан ще се издаде, че ще издаде теб, че няма да може да живее с това, което двамата сте направили. И беше права. Затова го накара да отнеме живота си.

Лицето на Анете се разчупва в енигматична усмивка, но тя бързо възстановява каменното си изражение.

— Трябва да знаеш нещо за Хенриете — казва тя. — Хенриете не беше толкова умна. След смъртта й всички побързаха да я опишат като талантлива, едва ли не гениална.

Гласът й изведнъж става мрачен.

— Всъщност тя беше посредствена. Прочетох сценария, който продаде. Не беше много добър. „Control+Alt+Delete“. Що за заглавие е това? Хитрите обрати в сценария бяха моя идея. Но Хенриете побърза да си припише заслугата за тях.

Анете изсумтява.

— Затова обеща да продължиш работата й, както беше написала на онази картичка. Чувствала си, че някаква част от сценария ти принадлежи. Вече свърза ли се с Трулс Лайрвог?

Анете се засмива, след което кимва.

— Двамата с теб трябва да направим филм. Имаш страхотно въображение. Но и ти забравяш едно нещо. — Тя се приближава до него и прошепва: — Двама души могат да докажат това, което току-що описа — започва Анете и прави драматична пауза. Студът в очите й го удря като шамар през лицето. — Но и двамата са мъртви. — Тя прави крачка назад и отново се усмихва. Малка, лукава усмивчица. — И какво, ако открият дражета „Кнот“ в стаята на Стефан? — продължава Анете. — Какво доказва това? Че на гости им е бил човек, който обича да си похапва сладко? И какво, ако Стефан ми е позвънил в деня на смъртта си? Щях да режисирам филма му. Все още поддържахме връзка. Нито едно от тези неща не доказва, че съм убила Хенриете или Стефан. Нито едно.