Томас Энгер - Мнима смърт

Изважда мобилния си телефон и вижда, че батерията е пред изтощаване, но решава, че ще му стигне за едно обаждане.

Телефонът звъни дълго време, преди доктор Хелге да вдигне. Дишането на Хенинг се учестява в мига, в който чува пълния с оптимизъм и ентусиазъм глас на доктора.

— Това ти ли си, Хенинг?

— Здрасти, Хелге.

— Как си? Какво е чувството отново да си на работа?

— Ами… добре съм. Слушай. Не ти звъня толкова късно в петък вечер, за да обсъждаме моите проблеми. Имам нужда от помощта ти. Професионалната ти помощ за една статия, над която работя. Ще ми отделиш ли няколко минути? Предполагам, че си на път за вкъщи?

— Да, но няма нищо, Хенинг. В момента съм в ужасно задръстване заради някаква катастрофа, така че казвай. Какво искаш да знаеш?

Хенинг се опитва да подреди мислите си.

— Това, което ще те попитам, може да ти прозвучи странно. Но ти обещавам, че не става дума за мен, така че не се притеснявай.

— Какво има, Хенинг? Какво има?

Хенинг не долавя внезапната загриженост в гласа на доктор Хелге. Той вдишва дълбоко.

И задава въпроса си.

Компютърът се зарежда с неохота и както обикновено, изключително бавно. Хенинг крачи неспокойно из дневната, докато чака всички предварително инсталирани програми да се заредят, въпреки че не възнамерява да ги използва. Когато сяда и кликва на FireCracker 2.0, часовникът в горния десен ъгъл на екрана вече показва 21:01. Отново на програмата й трябва цяла вечност, за да се зареди и тръгне. 6tiermes7 е онлайн и Хенинг кликва върху името. Изскача прозорче.

МакаПака: Танц.

Търпеливо чака отговора. Дори 6tiermes7 не може да бъде пред клавиатурата през цялото време.

6tiermes7: На смъртта. Не трябва ли да празнуваш?

МакаПака: Вече го направих. Не беше особено забавно.

6tiermes7: Предпочиташ да си чатиш с мен. Напълно разбираемо.

МакаПака: Чудя се нещо.

6tiermes7: Шегуваш се. Сега?

МакаПака: Повече от всякога.

6tiermes7: Звучи сериозно. Какво има?

МакаПака: Един от есемесите, изпратен на Хенриете Хагерюп в деня на смъртта й, е дошъл от Мозамбик. Знаеш ли къде в Мозамбик?

6tiermes7: Един момент, чакай да проверя.

Хенинг свива и разпуска пръстите си над клавиатурата. Минават няколко минути. 6tiermes7 се връща.

6tiermes7: Място, наречено Инхамбане.

Още едно голямо парче от пъзела си идва на мястото. Сякаш бездънната пропаст, която го тормозеше през целия ден, изведнъж се затваря с трясък.

МакаПака: Случаят не е приключен.

6tiermes7: Какво?

МакаПака: Стефан Фолдвик не се е самоубил. Анете Скопум го е убила.

6tiermes7: Какво те кара да мислиш така?

МакаПака: Много неща. Твърде много неизяснени подробности. Имам нужда от няколко услуги.

6tiermes7: ?

МакаПака: Пробите, които сте взели от стаята на Стефан — предполагам, че вече се считат за маловажни?

6tiermes7: Да.

МакаПака: Това не бива да се случва.

6tiermes 7: Защо смяташ, че мога да променя това?

МакаПака: Знам. Просто ти казвам какво трябва да стане, за да разрешим случая.

6tiermes7: Щом тези проби могат да разрешат случая, защо трябва да бързаме?

МакаПака: Защото Анете може да избяга. Всеки момент започва лятната ваканция. Господ знае накъде ще отпраши този път. Вече е била на най-затънтените и отдалечени места на света. Докато обработите уликите, доказващи вината й, тя вече ще е заминала.

6tiermes7: Разбирам проблема, но не мога да направя много по въпроса. Трябва да се обърнеш към Йерстад или направо към Ньоклеби. Трябва да се опиташ да ги убедиш. Винаги мога да ти помогна след това.

МакаПака: Ок, ясно. Но има две други неща, за които съм сигурен, че можеш да ми помогнеш.

6tiermes7: Кои са те?

Хенинг си поема дълбоко дъх и започва да пише. Това изобщо не успокоява препускащия звяр в гръдния му кош.

Денят на погребението на Хенриете Хагерюп се оказва безоблачен, ясен и красив. Понеделник. Хенинг Юл е открил и изтупал един стар костюм. Сега се оглежда критично в огледалото. Наглася черната вратовръзка, която мрази да носи, и докосва белезите си с ръка.

Отдавна не ги е разглеждал отблизо. Сега му се струва, че са станали по-малко забележими. Сякаш са потънали по-навътре в кожата му.

Вдишва дълбоко от въздуха в банята, който все още е влажен и топъл заради душа, който си е взел преди половин час. До мивката го чакат пяната за бръснене и бръснача.

Преди да излезе, Хенинг се уверява, че е взел всичко необходимо. „Най-важното нещо, което трябва да вземеш, е главата си“ — обича да казва Ярле Хьогсет. „Това може да е вярно — мисли си Хенинг, — но не е лоша идея да вземеш и някои инструменти.“ Просто трябва да запази самообладание и да се довери на мозъка си, който в последно време е използвал доста успешно. Припомня си всеки разговор и всяка среща. Доктор Хелге и 6tiermes7 са му оказали безценна помощ да открие още две парчета от пъзела, но Хенинг не знае дали това е достатъчно.