Томас Энгер - Мнима смърт

Махва й. Анете веднага го вижда и се насочва към него с усмивка. Хенинг става. Тя го прегръща.

Отдавна никой не го е прегръщал.

Сядат. Келнерът е висок тъмнокож мъж с най-белите зъби, които Хенинг някога е виждал. Но е чевръст и веднага взима поръчката им.

— Бъргър „Фонтес“ с бекон. И най-голямата бира, която имате — казва Анете и се усмихва. „Някой си въздъхва облекчено“ — мисли си Хенинг.

— И за мен една — казва той. — Значи две.

Келнерът кимва и се отдалечава. „Непохватно — мисли си Хенинг. — Да се изразявам по този начин.“ Чувства се неловко. Въпреки че намеренията му са напълно почтени, той има чувството, че са на среща. А това е един смущаващ сценарий.

— И така — казва тя и го поглежда. — Добре ли се получи статията?

— Става — отговаря Хенинг. — Поне така мисля. Всъщност не я написах аз. Бях твърде изтощен.

— Накарал си някой нещастник да я напише вместо теб?

— Нещо такова.

— Много по-забавно е да пишеш.

— Мислех, че ти предпочиташ да режисираш?

— Да, но най-добрите режисьори често са най-добрите сценаристи. Куентин Тарантино например. Оливър Стоун. Щях да спомена и Клинт Истууд, но той май не пише много сценарии. Знаеш ли, че Клинт Истууд пише музиката за почти всичките си филми?

— Не.

— Сега знаеш. И го прави доста добре. Джазова музика. Много пиано.

Хенинг обича да слуша джаз. И да свири на пиано. Известно време двамата се гледат, без да казват нищо.

— Сега какво ще стане с филма? — пита той и веднага съжалява за думите си.

— Кой от двата?

— Ами… и двата.

— Хайде да не говорим за това, моля те. Най-добрата ми приятелка е мъртва, убита от ненормалник, който ми се иска да не бях срещала, и последното нещо, за което искам да говоря сега, е това, което ще стане с филма. Или с филмите. В момента искам само едно — да ям. Не ми пука за нищо друго.

Хенинг кимва. Анете се оглежда за келнера. Открива го и му махва. Той кимва и прави извинителен жест с ръце.

— Бярне разпита ли те? — пита Хенинг.

— Най-подробно.

— Добре ли се държа? Нали не те е изтормозил?

— Не. Държа се прилично. Предполагам, че ще ме разпитат пак, но няма проблем. Съвсем разбираемо.

Келнерът носи питиетата им. Анете му благодари, отпива голяма глътка от бирата и облизва с език пяната, покрила горната й устна.

— Ах, животоспасяващо лекарство.

Хенинг взима собствената си халба и започва да я прехвърля от ръка на ръка, плъзгайки я по масата. Известно време не прави нищо друго.

— Аз го открих — изведнъж казва той. Не знае откъде е дошло това изречение. То просто излиза от устата му.

— Стефан?

— Мм. Не трябваше да съм там, но исках да задам няколко въпроса на Ингве. Той не си беше вкъщи, но входната врата беше отворена и аз…

Той забива поглед в бирата си.

— Влязъл си вътре?

Хенинг вдига глава и кимва.

— Била ли си някога в апартамента на Ингве?

Анете отпива от бирата си.

— Ходих веднъж, защото имах среща със Стефан — преди колко време беше? Шест месеца или нещо такова. Обсъждахме сценария.

— Който си искала да заснемеш?

— Точно така.

— И не си ходила друг път?

Тя отново отпива от бирата си и клати глава.

— След това си разменихме няколко имейла, свързани с филма. Имаше доста време до снимките. Това е нещо нормално в киноиндустрията. Първо се срещаш с човека и се уговаряте да се срещнете по-късно, а на тази среща се уговаряте да се срещнете някой друг път, за да говорите по въпроса за следващата ви среща.

Тя клати глава. Хенинг се усмихва.

— Защо питаш за това?

— Просто съм любопитен.

— Може ли аз да те попитам нещо?

— Да.

— Какво се е случило с теб?

Тя сочи лицето му. Белезите му.

— О, това ли.

Хенинг отново забива поглед в бирата си.

— Не те задължавам да ми кажеш — казва нежно Анете.

— Не, просто…

Отново плъзга халбата от едната си ръка към другата.

— В последно време няколко човека ме попитаха това. Не знам какво да отговоря, освен ако…

Той млъква и си представя балкона. Очите на Юнас. Ръцете му, които се изплъзват от неговите. Сякаш се е озовал в звукоизолирана стая, в която е напълно тъмно. Вдига глава и я поглежда.

— Може би някой друг път.

Анете вдига ръце.

— Извинявай, не исках за…

— Не, няма проблем.

Анете го гледа дълго време, след което отпива от бирата си. Пият в мълчание, наблюдават останалите клиенти, поглеждат към вратата, когато тя се отваря, съзерцават пламъците.

Хенинг се сеща нещо, което от известно време го тормози.