Томас Энгер - Мнима смърт

Обзема го странна смесица от съчувствие и гняв. Когато тя поглъща първия си шот, той въздъхва тъжно. Майка му затваря очи и Хенинг вижда как гъстата течност я загрява, от небцето на устата, през гърлото и надолу към гърдите. И е напълно сигурен, че това е най-приятната част от деня й. Може би от няколко дни.

Водещият преминава на следващата новина.

— Министърът на правосъдието Трине Юл-Осмундсен отново предизвика полемика.

Майка му увеличава звука. Хенинг иска да изкрещи.

— Тя иска да ограничи автоматичното право на подсъдимия да обжалва присъдата си, ако е по-голяма от две години затвор. Това е част от стремежа на правителството да ускори съдебните процедури. Предложението й бе посрещнато на нож от някои членове на опозицията. Днес в студиото ни гостува Кариане Ларшосен от Венстре, която вярва, че…

Майка му отново намаля звука. „Слава богу“ — мисли си Хенинг.

— Проклети журналисти — промърморва тя.

Той я поглежда и понечва да каже нещо, но се отказва. Какъв е смисълът? Свива рамене, отваря хладилника и се оглежда. Подът е покрит с пласт от трохи и пепел от цигари. Всъщност всичко е покрито с пласт от трохи и пепел от цигари. Вижда праха върху телевизора от кухнята. Дневната, която се състои от кафяв триместен диван, фотьойл антистрес с табуретка пред него, маса за хранене от тъмно дърво, червен персийски килим и тапети, изглежда подредена, но той знае колко мръсно е под масата, под дивана и под масичката за телевизора.

Той започва, като първо вади прахосмукачката от вградения гардероб и я включва. Бързо прахосмуче коридора, малката тясна баня и спалнята, след което влиза в дневната. Тъкмо се кани да засмуче праха около камината, когато нещо на лавицата привлича погледа му.

Лавицата над камината е покрита със снимки. Виждал ги е стотици пъти. Снимки на майка му, когато все още е била негова майка. Снимки от сватбата на родителите му. Снимки на Трине, снимки на Трине с нейния съпруг, Пол Фредрик, снимки от сватбата им. Снимки на Трине и Хенинг, когато са били малки, на плажа до хижата.

И снимка на Юнас.

Взима я и я разглежда. Юнас се усмихва на фотографа. Направена е около Коледа. Знае това, защото на стената зад русите къдрици на Юнас има коледни картички, закачени на зелена, копринена лента. Вместо да подреждат всички картички на лавицата над камината, те са ги окачвали с кламери на копринена лента, създавайки коледна украса от добри пожелания.

Юнас е тригодишен на снимката. Хенинг не си спомня повода, но усмивката му е изпълнена с коледно настроение. Дълго време гледа снимката, докато прахосмукачката до него бучи. Просто не може да я остави.

Не знае откога стои така, но излиза от транса си чак когато майка му демонстративно увеличава звука на радиото, за да заглуши прахосмукачката. „Достатъчно“ — мисли си Хенинг и връща снимката на лавицата.

Но не с лицето надолу.

След едночасовото посещение при майка си Хенинг си купува голяма кутия с батерии. Когато излиза от магазина, вижда щастливото множество от хора, изпълнили парк „Софиенберг“. Всички се наслаждават на петъчния ден. Мобилният му телефон иззвънява. Прочита есемеса, ходейки. За негова най-голяма изненада, той е от Анете.

„Още си жив?“

Хенинг се усмихва и пише отговор.

„Едва. Изкушавам се да ти задам същия въпрос. Как си?“

Продължава да върви, стиснал телефона, гледайки как хора разпъват одеяла на тревата, включват барбекюта и разгъват шезлонги. Анете му отговаря бързо. Телефонът иззвънява в ръката му. Четири кратки иззвънявания.

„Малко гроги, но иначе добре.“

Не знае какво е чувството да бъдеш повален от електрошоков пистолет. Надява се, че никога няма да разбере. Анете едва ли някога ще забрави преживяното.

Изпраща нов есемес:

„Гладен съм. Искаш ли да хапнем заедно някъде?“

Изпраща съобщението, надявайки се, че Анете няма да го разбере погрешно. Просто изпитва нужда да поговори с някого за случилото се. И наистина е гладен — през последните няколко дни не е ял почти нищо.

Телефонът му отново иззвънява.

„Да! Умирам от глад. Фонтес на Льока? Готвят вкусно.“

Веднага й отговаря:

„Супер. Ще се видим там.“

Затваря телефона си и ускорява крачка. „Права е — казва си той. — Наистина готвят вкусно.“ Хенинг решава, че си е заслужил една бира.

Все пак — петък е.

Когато Анете пристига, той вече е на втората. Седи близо до камината, в която пламти голям, буен огън, въпреки топлата юнска вечер. До него са стълбите, по които постоянно слизат и се качват хора, за да отидат до тоалетната. Хенинг не е сигурен за огъня, но това е единственото свободно място.