Томас Энгер - Мнима смърт

Отнема му цяла вечност да се прибере вкъщи. Едва повдига краката си и трябва да ги принуждава да мърдат при всяка крачка. Единственото нещо, за което може да мисли, е усмивката на Анете, преди да хукне към трамвая, както и раницата й, която не си е сложила както трябва и която пружинира при всяка стъпка, карайки лепенките от екзотични, далечни места да танцуват пред очите му.

Преживява този миг отново и отново, влачейки крака по тротоара. Звукът се смесва с дъжда, който се е усилил. Минава покрай опашката пред „Вила Парадисо“. Хората вътре ядат пица, пият, усмихват се, смеят се. Хенинг опитва да се съсредоточи. Спомня си очите на Анете. Облекчението, което е видял в тях, както и удовлетвореността. Едва няколко часа след като е повалена на земята с електрошоков пистолет, изпадайки в безсъзнание. И чува гласа на Туре Бенджаминсен:

„Какъв е смисълът да бъдеш гений, ако никой не знае?“

„Анете — мисли си Хенинг. — Може би ти си най-умната жена, която някога съм срещал.“ Все още усеща вкуса на дражетата „Кнот“ в устата си. Завива по „Сейлдюксгатен“ с неприятното чувство, че той и всички останали са били преметнати.

Вече няма и помен от приятното чувство, на което се е наслаждавал само допреди няколко часа. Въодушевен, доволен от себе си и щастлив от това, че е открил нов източник и че е направил услуга на Ивер Гюнешен.

Сега има чувството, че краката му са от олово.

Достига блока си, чудейки се дали Анете е излъгала Стефан, че и тя ще се самоубие. Затова ли той се е сгушил до стената? Защото тя е лежала до него на тясното легло?

Но защо?

Отново се сеща за Туре Бенджаминсен, според когото Анете е лесбийка, въпреки че е имала връзки с мъже. „Може би наистина е толкова просто“ — мисли си Хенинг. Хенриете е флиртувала с Анете и тя е повярвала, че Хенриете наистина я обича. Но после Хенриете я е отблъснала. Анете сигурно е била зарязвана и преди, както повечето хора, но никога не е била отблъсквана. Не и от човек, когото е обичала. И за първи път е изпитала тази болка. Тънката, опасна линия, разделяща любовта от омразата.

„Умна жена“ — мисли си той, спомняйки си какво е казала в палатката: „Нейният сценарий правеше нещата очевидни.“ Това го кара да се запита дали и самият сценарий не е бил по идея на Анете. Може би именно тя е настояла да бъде включена сюжетната линия със семейство Гордер, за да може после всички да си помислят, че Ингве Фолдвик е имал връзка с Хенриете. От Фолдвик знае, че сценарият е бил написан от Хенриете, но несъмнено и Анете е участвала в процеса.

„Но кога е започнало всичко това? — чуди се той. — Кога е съставила своя план?“

Спомня си това, което му е казала за срещата си със Стефан, след като той спечелил онова състезание. Може би е задвижила плана си още през онази вечер? Предлагайки му да режисира филм по неговия сценарий, за да се сближи с него, за да го манипулира? Обещавайки му да реализира неговата най-съкровена мечта. И всичко в киноиндустрията отнема време. Има срещи, на които се уточняват други срещи, посветени на уреждането на още срещи. Сигурно й е било лесно да накара Стефан да играе по свирката й, а нали и без това е възнамерявала да го убие преди излизането на филма?

Какво ли му е казала? Какви ли думи е използвала, за да провокира яростта му? Дали му е казала, че жени като Хенриете превръщат мъжете в изнасилвани, които разбиват семейства? Сигурно й е било много лесно да разпали гнева на Стефан с подобна логика, след това, което е преживяла майка му. Колкото повече Хенинг разсъждава върху това, толкова повече се убеждава, че Анете е манипулирала Стефан през цялото време. Като един истински режисьор.

Освен това е сигурен, че именно Анете е опитала да инкриминира Махмуд Мархони, изпращайки му есемеси от телефона на Хенриете, точно както в сценария. Намеците за изневяра и снимката в имейла на Хенриете са щели да бъдат трудни за обясняване. И никой не би имал проблем с това да повярва, че Хенриете му е изневерявала. Все пак тя е флиртувала с всички. Момичето, което всички желаят. Включително и Анете.

Хенинг вижда бледото лице на Стефан, лежащ в леглото си, притиснат в стената. Дали Анете му е обещала да го последва? Дали са се заклели, че ще умрат заедно? Как е успяла да го измами? Може би Стефан не е забелязал, че нейните хапчета са различни? Защо…

Чакай малко. На Хенинг му хрумва нещо. И в мига, в който мисълта се появява в главата му, той сякаш се подмладява с десет години. Бързо отключва вратата на входа. Не обръща внимание на пощата, а веднага тръгва нагоре по стълбите, пренебрегвайки болката, която пронизва хълбоците и краката му. Отваря вратата на апартамента и оставя лаптопа на кухненската маса. Възможно най-бързо се покатерва на стълбата и сменя батериите, след което сваля якето си и отваря едно от чекмеджетата на шкафа в коридора. Там е пълно с касови бележки, менюта на ресторанти, свещи, кутийки от кибрит и визитки, но той търси нещо друго. Напипва бутилка ром „Бакарди“. Ужас. Още няколко менюта и най-накрая открива нещото, което търси, под една програма за хокей, която незнайно защо още не е изхвърлил. Прочита името на доктор Хелге Бруунсгорд на бялата, релефна картичка.