Томас Энгер - Мнима смърт

Гласът му отеква в стените. Сърцето му препуска. Хенинг поглежда Хасан, който продължава да крачи около него. Обувките му шляпат тихо по мокрия под. Останалите от бандата следят главатаря си с очи.

— Какво е станало с лицето ти? — пита Хасан след известно време.

Хенинг въздъхва. „Може би е редно и Юнас да е тук сега — мисли си той. — Моето прекрасно, прекрасно момче.“ Той си спомня как скоча през пламъците, как опитва да предпази лицето си с ръце, как косата му лумва. Помни острата, изгаряща болка, помни очите на Юнас, когато го вижда, помни как му помага да гасят пламъците, преди да ги достигнат.

Помни как стоят на балкона, докато алчният огън протяга пръстите си към тях от дневната, помни как Юнас иска баща му да го защити, да го спаси. Помни думите, които му казва и които никога няма да забрави. „Всичко ще се оправи. Не се бой. Ще се погрижа за теб.“

Помни как се покатерват на перилото на балкона, как грабва ръката на сина си, гледа го в очите и му казва, че разстоянието не е толкова голямо и могат да скочат, без да пострадат. Но е толкова студено, а след дните проливен дъжд перилото е станало хлъзгаво. Усеща това, когато се покатерва върху него, но си помисля, че няма значение какво ще се случи с него, стига да успее да спаси Юнас. „Трябва да скоча първи, за да може той да се приземи върху тялото ми. Юнас може да се приземи където си поиска върху мен. Няма значение, стига да оцелее.“ Юнас не иска да скача. Заплаква. Казва, че е твърде уплашен, за да го направи. Но Хенинг го принуждава. Гласът му става твърд. Казва му, че трябва да скочат или ще умрат. Обещава му, че следващия уикенд ще отидат за риба, само двамата. Юнас най-накрая кимва, проливайки още няколко сълзи за кураж, след което се приготвя. Вече е голямо момче. Очите на Хенинг смъдят и той не вижда почти нищо, но трябва да успее, трябва да направи всичко по силите си, за да спаси детето си. Покатерва се на перилото, запазва равновесие върху него, грабва треперещите ръце на Юнас, повдига го, повтаря му онези проклети думи… но когато поглежда надолу, когато се опитва да погледне надолу, главата му се замайва и всичко пред очите му започва да се върти. От апартамента се носи остра миризма на изгоряло или може би тя идва от собственото му лице. Вратата на балкона бълва дим, защото са я оставили отворена. Сега или никога, трябва да скочат. Хенинг прави малка крачка, за да се засили, но осъзнава, че под краката му няма нищо. Перилото е изчезнало, няма го и детето в ръцете му. „Юнас! Къде си, Юнас?“ Не вижда нищо, клепачите му са залепнали за лицето. Размахва ръце и полита към земята. Приготвя се за удара. Усеща го, преди да дойде. Потъва в мрак. Не вижда нищо, не чувства нищо, не усеща нищо. Всичко е мрак, а мракът е пълен.

Никога преди не е виждал такъв мрак. Толкова плътен, толкова истински. Никога не е виждал нещата, които се крият в него.

Но сега ги вижда.

Юнас се е страхувал от мрака.

Той обича Юнас.

Юнас.

— Апартаментът ми изгоря — казва тихо той. — Имаш ли деца, Хасан?

Хасан клати глава и се усмихва подигравателно.

— Няма и да имам.

Хенинг кимва.

— Тогава да свършваме с това — казва той, изпълнен с вътрешен покой. Готов е. Вече няма значение. Няма търпение вечността да го погълне. Хасан спира пред него. Вади пистолет. Вдига го пред лицето на Хенинг, за да се увери, че той го вижда. Притиска го в челото му.

Мракът се връща. Мракът, който чака от толкова време. Където зората никога не пуква, където всички гласове са притихнали, където никой не сънува и няма пламъци. „Ела при мен. Отведи ме в земята на мъртвите, но, моля те, дано там има някой, който ме чака.“

Хенинг се подготвя за изстрела, чудейки се дали ще бъде силен, или Хасан използва заглушител. Чуди се дали изобщо ще чуе нещо, преди главата му да избухне в облак от кръв и мозъчна маса. Смъртта е ужасна, но поне болката ще си отиде.

Натискът върху челото му изчезва. Хенинг отваря очи и поглежда Хасан. Той е снишил ръката си.

— Ок — казва той и прави крачка към него. — Но ако хванат Ясер и има процес и ти си единственият свидетел на обвинението, ще се върнем за теб. Разбираш ли? Може би дори няма да те возим с кола, преди да те очистим.

Хасан отстъпва назад и прави жест с пистолета, имитирайки прерязване на гърло. Хенинг преглъща. Двамата стоят неподвижно и се гледат. Дълго време.

— Разбираш ли?

Хенинг кимва.

Разбира.

— Отвори вратата — заповядва Хасан на един от хората си, без да изпуска Хенинг от поглед.