Томас Энгер - Фантомна болка

— Да — отговаря Нилунд и свежда глава. — Така е.

— Какво се случи?

Нилунд въздъхва.

— Беше осми март, но сигурно знаете това, понеже ме попитахте. Пред клуба се беше събрала тълпа от феминистки, на които им трябва едно добро изчукване. Скандираха някакви глупости за международния ден на жената и така нататък. Обичайните идиотщини. Петер се ядоса и опита да ги сплаши, но те не реагираха. Тогава той побесня.

— Вкарали са го в затвора, нали така?

— Да. Прекара два месеца в пандиза. Имаше много свидетели, разбира се.

— Къде го изпратиха?

— Блок „Бутсен“ в затвора „Осло“. Защо искате да знаете?

— Просто към любопитен. Работя върху статия за Туре Пули.

— Ясно. Това е причината да сте тук, нали? Не да пишете за вандалите, които ме тормозят.

— Не. Но и това ме интересува — лъже Ивер. — Може би по-късно ще напиша статия за това. Съгласен съм с вас. Не трябва да им позволяват да вършат подобни неща.

Уфе слага чаша, пълна с кубчета лед, и кола пред шефа си. Нилунд я взима и отпива няколко големи глътки.

— Жалко за Туре — казва той.

Ивер кимва и чака Нилунд да продължи, но той не го прави. „Интересно“ — мисли си Ивер и решава да мине по същество.

— Смятаме, че Туре не е убил Юке Брулениус.

Нилунд избухва в смях.

— О, сега разбирам — казва той. — Вие сте един от онези репортери, които виждат конспирации навсякъде, нали? Един от онези, за които „не“ винаги означава „крия нещо“?

— Не бих казал — усмихва се Ивер.

Той харесва тези репортери, но никога не е бил един от тях.

— Защо смятате, че Туре е невинен? — пита Нилунд.

— Защото има някои подозрителни неща в неговия случай, които следователите са пренебрегнали. Но няма смисъл да ги обсъждаме сега. Предполагам, че помните процеса?

— Горе-долу — отговаря Нилунд, слага едно кубче лед в устата си и го засмуква. — Съжалявам, но не мога да ви помогна — продължава той и оставя чашата на барплота, схрусквайки кубчето между зъбите си. „Това беше лоша идея“ — мисли си Ивер. И лоша стратегия.

— Туре имаше ли врагове тук?

— Не.

— Отговорихте твърде бързо.

— Ето пак — въздъхва Нилунд.

— Какво?

— „Не“ означава „крия нещо“.

— Криете ли?

— Не.

— А сега? — пита Ивер, след което вдига ръце и се усмихва извинително. — Извинявайте, не можах да устоя.

Нилунд не отвръща на усмивката му.

— Не е тайна, че за вас работят хора, принадлежащи към престъпни банди — продължава Ивер. — Случайно да познавате един такъв мъж, който е слаб, висок и винаги носи косата си завързана на конска опашка?

Нилунд го поглежда и се усмихва неприятно.

— Как ви беше името? Гюнешен?

— Да.

— Задавате странни въпроси, Гюнешен.

— Някой трябва да ги зададе.

— Свършихме ли тук?

— Значи не познавате никой, който да отговаря на това описание?

Нилунд се усмихва снизходително.

— Съжалявам — отговаря той. — Не мога да ви помогна.

— Ок. Благодаря ви.

Нилунд изоставя полупълната си чаша и се изкачва по спираловидното стълбище до втория етаж. „Това отнема прекалено много време — мисли си Ивер. — Как Хенинг успява да накара тези хора да се разприказват, по дяволите?“

Поне веднъж Ивер иска да каже нещо на Хенинг, което той не знае.

Хенинг яде препечена филийка и препрочита статията си за Турлайф Бренден, когато мобилният му телефон иззвънява. Бярне Бругелан. Инспекторът умело прескача формалностите и направо минава по същество.

— Гледах записа — казва той. — За какво искаше да говориш с мен?

Хенинг преглъща и споделя подозренията си за стиснатия юмрук на Бренден и внезапния объркан поглед на Пули, насочен към него.

— Ъгълът на камерата не е много добър, но нещо се случва, докато Бренден държи ръката си на гърба на Пули.

Бругелан мълчи. Хенинг се протяга и изключва вентилатора на перваза. Бученето в кухнята спира и жегата веднага го затиска.

— Открихте ли причината за смъртта на Пули? — пита той.

— Предварителният доклад от аутопсията не съдържа никакви отговори, с изключение на…

Бругелан спира.

— С изключение на какво?

— Не мога да ти кажа, Хенинг. Съжалявам.

— Хайде, Бярне. Много добре знаеш, че никога не бих публикувал нещо, което ще попречи на разследването.

Бругелан издиша шумно.

— Открили са необичайно нараняване на врата му.

— От какво? — пита нетърпеливо Хенинг.

— Не са сигурни, но прилича на убождане. От игла или нещо подобно.

— Игла — повтаря Хенинг, спомняйки си какво му е казала д-р Умдал за невротоксините. „Най-вероятно е било някакво силно отровно вещество“ — мисли си той.