Томас Энгер - Фантомна болка

— Шест — отговаря веднага Кителсен.

— Ок. Поне имаме с какво да работим. Много ви благодаря, господин Кителсен. Помогнахте ни страшно много.

— Няма за какво.

Ивер Гюнешен се разхожда надолу по малкия, стръмен хълм, където се пресичат улиците „Бугстадвайен“ и „Йосефинесгате“. Вниманието му е привлечено от табелка, на която е нарисуван замък, обграден от сърце, над което пише „Асгард“. Ивер се усмихва. „Що за приказки разказват тук“ — мисли си той.

Още е рано — няма десет часа. Но това означава, че вътре няма да има толкова много хора.

Нора не се е зарадвала, когато й е казал, че трябва да работи след вечеря, и се е нацупила още повече, когато й е отказал да сподели къде ще ходи. Това не е първият им подобен разговор. Ивер няма нищо против да обсъжда статиите, върху които двамата работят, но нещата стоят различно, когато се опитва да разнищи някой случай. Тогава просто не иска да споделя информация с Нора. А тя не може да приеме това, защото смята, че Ивер трябва да й има пълно доверие, тъй като дори не би си помислила да открадне някаква идея от него. Но за Ивер е важен принципът. Освен това ако й е бил казал къде отива тази вечер, настроението й едва ли е щяло да се оправи.

Забелязва червен килим, който се подава от входа на стриптийз клуба. Влиза под навеса и се насочва към вратата. Пред нея стоят двама охранители, облечени с еднакви черни костюми и черни тениски. Издути мускули. Прозрачни слушалки в ушите.

Ивер изкачва стъпалата и влиза в неголяма зала, която се разширява диагонално наляво. Вижда тъмни сепарета, където всеки клиент може да потърси убежище и да наблюдава, без никой да вижда капките пот, стичащи се по челото му. Барплотът продължава навътре в залата, след което завива наляво под прав ъгъл. Сцената е окъпана в розова и лилава светлина, но е с големината на малка кухня. Традиционният пилон е в предната й част. Вдясно има още сепарета, няколко маси и столове и картини на голи жени по стените. Спираловидно стълбище води до втория етаж, където най-вероятно има индивидуални стаи.

Ивер кимва на бармана и се представя.

— Евен Нилунд тук ли е? — пита той и показва журналистическата си карта, сякаш е значка на ФБР и отваря всички врати. Барманът, който гордо носи бяла тениска с шведското знаме, отговаря на шведски:

— Ще проверя. Изчакайте тук.

Ивер се настанява на един висок стол, оставя бележника си на барплота и изважда мобилния си телефон, най-вече за да има какво да прави, докато чака. Вижда двама самотни мъже, седнали сравнително далече от сцената.

— Идва след малко. Нещо за пиене?

— Една бира, ако обичате.

Барманът се обръща, взима чаша и започва да я пълни от един зелен чучур. Ивер забелязва камера, монтирана на тавана и насочена към сепаретата. Лещата се завърта, сякаш разсеяна от пулсиращия ритъм на музиката. Няколко минути по-късно до него сяда мъж. Ивер стреснато се обръща към него.

— О, здравейте — казва той. — Ивер Гюнешен от „Новините 123“.

— Евен Нилунд.

Ръкуват се. Ивер веднага съжалява за това, чудейки се къде е била ръката на Нилунд само преди минута.

— Благодаря ви за това, че се съгласихте да говорите с мен.

— Уфе, дай ми една кола.

Барманът се подчинява, без да кимне.

— И така — казва Нилунд. — С какво мога да ви помогна?

Ивер се вглежда в лицето му и решава, че той изглежда като типичния собственик на стриптийз клуб със съмнителна репутация. Косата на Нилунд е намазана с гел и сресана назад, в неуспешен опит да бъде скрито плешивото му теме. Отзад косата е събрана в тънка конска опашка. Той е кльощав, но въпреки това носи разкопчана ленена риза, разкриваща космати гърди. „Прилича на срамно окосмение“ — мисли си Ивер. Едва наболата му брада прави иначе червендалестото му лице да изглежда смугло.

— Наскоро имало ли е някакви вандалски прояви пред клуба ви?

Нилунд клати глава.

— Не че проклетите кучки от ФСПТ са се отказали — уточнява той. — Само да ги бях хванал, щях да ги…

Нилунд стиска юмрук.

— Да, и аз щях да побеснея, ако някой бе надраскал колата ми с ключ — казва Ивер.

Освен това я бяха напръскали с пяна от пожарогасител.

— Сигурен ли сте, че зад това стои ФСПТ?

— Някой беше оставил бележка под чистачката, на която пишеше Фронт Срещу Продаването на Тела. Как мислите?

Ивер се усмихва и кимва.

— Най-много ме дразни това, че политиците не се разграничават от подобно поведение.

— Чух, че един от охранителите ви е имал сериозни проблеми — казва Ивер.