Томас Энгер - Фантомна болка

Турлайф пристъпва напред, когато тя затваря.

— Здравейте — усмихва се момичето. — Мога ли да ви помогна с нещо?

— Чудех се дали имате достъп до интернет?

— Разбира се. Имаме безжичен интернет във фоайето. Всеки, който пожелае, може да го ползва, независимо дали е гост на хотела. Мрежата е безплатна и няма парола.

— Чудесно — казва Турлайф, благодарен за всяко нещо, което ще му спести пари. Жената го дарява с най-учтивата си усмивка. Той отново се оглежда. — Може ли да наема компютър?

— Не, за съжаление. Не предлагаме тази услуга. Но ако имате Wi-Fi на мобилния си телефон, можете да го ползвате.

— Нямам мобилен телефон — отговаря Турлайф и поклаща глава. — Дали ще е възможно да ползвам телефон на хотела? Разбира се, ще си платя…

— Съжалявам, но… не предлагаме тази услуга.

Турлайф поглежда надолу. Известно време двамата мълчат.

— Вие гост на хотела ли сте? — пита го тя.

Турлайф поглежда към таблото зад нея, облепено с обяви и плакати.

— Не. Аз… живея в една хижа нагоре в планината.

— И не сте взели компютъра или мобилния си телефон?

— Не.

Мълчание. Какво да прави сега? Да попита къде е най-близката библиотека?

— Можете да ползвате моя лаптоп, ако искате.

Турлайф вдига глава и вижда, че тя му показва лаптопа си с широка усмивка на лице.

— Винаги го нося на работа. През това време на годината ми става доста скучно вечер.

— Наистина ли? Ще ми позволите да ползвам вашия лаптоп?

— Стига да седнете някъде, където мога да ви виждам — отговаря тя и сочи към черните кожени кресла до камината. — Човек никога не знае, нали така?

— Абсолютно — отговаря Турлайф, трогнат от топлата й усмивка. — Много ви благодаря. Нямате представа каква услуга ми правите…

Той спира и я поглежда.

— Виждам го в очите ви — отговаря тя.

— Така ли?

Момичето кимва отривисто.

— Аз съм писателка. Или… поне се опитвам да стана писателка. Затова нося лаптопа си на работа, в случай че имам свободно време, за да пиша. Умея да разчитам лицата на хората. Но моля ви, не казвайте на шефа ми. Той е в книгата ми.

Тя се кикоти. Турлайф се усмихва, но усмивката веднага замръзва на лицето му. Мисълта, че това услужливо момиче ще запомни лицето му, е като удар в стомаха. Поема лаптопа от ръцете й, опитвайки се да изглежда благодарен.

— Винаги съм искал да напиша книга — казва той.

— Какво съвпадение.

Турлайф кимва.

— Аз съм Миа, между другото.

— Здравей, Миа.

Тя го поглежда с очакване.

— Аз се казвам… Айнар.

— Дълго ли ще стоите в Устаусет, Айнар?

— Ами… не съм сигурен.

— Работя тук всяка вечер. Можете да се отбиете, когато пожелаете. А ресторантът е отворен през уикенда.

— Ок — отговаря неохотно Турлайф. — Ще… ще запомня това.

Той се обръща и отива до кожените кресла. Сяда с лице към Миа, за да не може тя да вижда какво прави. Екранът на лаптопа се събужда в мига, в който го отваря.

— Лаптопът ми помни мрежата тук, така че можете да започнете веднага.

Турлайф кимва в отговор на чаровната й усмивка и за пореден път си задава въпроса на кого може да каже за отпечатъка. Не може да се обади в полицията, защото мъжът с конската опашка е казал, че имат информатори там. Може да се свърже с някой от телевизията… но престъпниците са знаели, че ще бъде част от екипа, изпратен да интервюира Туре Пули в затвора, така че Турлайф не може да се довери на колегите си. Трябва да открие някой друг.

По навик влиза в сайта на TV2, но не открива нищо ново за смъртта на Пули. Или за себе си. В отдела за новини има интервю с Тури Палме. Намира и клип с последните мигове на Пули. „Това трябва да са кадрите, заснети от Райнертсен“ — мисли си Турлайф, но не посмява да пусне клипчето. Проверява сайтовете на останалите вестници и вижда, че „Дагбладет“, „Афтенпостен“ и „Нетависен“ са публикували статии за Пули, но в нито една от тях не се споменава неговото изчезване. Влиза в сайта на „Новините 123“. Когато рекламите в горната част на страницата се зареждат, очите му се разширяват. Заглавието на първата новина е:

„ОПЕРАТОР НА TV2 В НЕИЗВЕСТНОСТ“

Той веднага кликва на нея и чете увода:

„Операторът на TV2 Турлайф Бренден е в неизвестност от четвъртък сутринта. Семейството му е разтревожено.“

Всичко, случило се през последните няколко дни, става още по-реално, докато чете за себе си в интернет. За щастие, към статията няма приложена снимка. Под увода са изписани имената на авторите на статията. Хенинг Юл и Ивер Гюнешен.