Томас Энгер - Фантомна болка

Гури Палме вдига след първото иззвъняване.

— Здрасти, Гуре. Аз съм, Туфе.

— О, здрасти, Туфе.

— Здрасти. Аз… не се чувствам добре днес.

— Така ли? — пита тя със съчувствие в гласа. — Съжалявам.

Турлайф затваря очи.

— Надявам се, че не е нещо сериозно? — продължава тя.

— Повърнах тази сутрин, но съм сигурен, че до утре ще се оправя.

— О, не се тревожи за това. Мога да помоля Труде да намери някой да те замести утре.

— Не, не. Ще се оправя дотогава.

— Е, щом си сигурен.

— Всичко ще бъде наред.

— ОК, радвам се да го чуя. Оздравявай бързо.

— Благодаря.

Турлайф затваря и рязко си поема дъх. Мъжът до него пляска с ръце.

— Браво — казва той. — Това за повръщането ми хареса. Започвам да си мисля, че ще се справиш много добре днес, Туфе. Бива те по импровизациите. Много обещаващо. Тук завий надясно.

Мъжът сочи към едно кръгово кръстовище. Есенните цветове на парк „Фругнер“ блестят на сутрешното слънце.

— Имам още един много важен въпрос за теб — казва мъжът и се обръща към Турлайф. — Избирай — пешеходец или велосипедист?

Хенинг преглежда купчината листа на бюрото си. Трябват му само няколко минути, за да установи, че нито един от случаите, които е разследвал в месеците преди смъртта на Юнас, не може да бъде свързан с името на Туре Пули — поне ако съди по бележките, които си е водил през този период. Разбира се, той все още не може да си спомни кого е интервюирал в седмиците преди смъртта на Юнас. А бележките нямат дати.

„Трябва да има нещо“ — мисли си той. Нещо, което да му напомни какво е разследвал в седмиците преди пожара. Не е открил нищо интересно в архивите — само обичайните статии за грабежи, нападения и няколко съдебни присъди. Не може ли да позвъни на някого? Да говори с някого?

Известно време Хенинг се чуди дали да не се обади на Нора, но самата мисъл го ужасява. Освен това, докато са били женени, те са работили за конкурентни вестници и рядко са обсъждали случаите, които разследват. И са се разделили няколко месеца преди смъртта на Юнас. Нора ще изпадне в истерия, ако разбере, че Хенинг се рови в миналото, което тя всячески се опитва да забрави в стремежа си да започне наново с Ивер.

„Записите ми! — изведнъж се сеща Хенинг. — Старите записи на разговорите с моите източници, които направих, за да мога да ги цитирам и да имам някакви доказателства, в случай че някой започне да създава неприятности след публикуването на някоя статия. Може би има нещо в тях?“ Записите, които е направил, откакто се е върнал на работа, се намират в дървен шкаф в кухнята на апартамента му. Ами старите записи?

Издърпва чекмеджетата на бюрото едно след друго, но всички са празни. Спомня си, че след ремонта са му купили ново бюро. Хенинг става, минава покрай кафе-машината и се насочва към мястото, където преди е бил новинарският отдел. Но старите шкафове и бюра вече не са там.

Хенинг влиза точно когато редакторът на отдел „Новини“ връща слушалката на вилката след телефонен разговор.

— Старите офис мебели, които имахме — започва Хенинг и привлича вниманието на Коре Йелтланд. — Знаеш ли какво се е случило с тях?

— Излязоха в пенсия, заедно със стария велоергометър — отвръща Коре и слага ръце зад главата си. Мишниците му са мокри от пот. Хенинг тактично извръща очи. — Защо питаш? Да не мислиш да ремонтираш апартамента?

— Не.

— Попитай Ида какво е станало с мебелите. Мисля, че тя отговаряше за ремонта.

— Ок, благодаря.

— Прекрасен ден за разходка, нали?

Турлайф не отговаря.

— Лично аз много обичам да шофирам. Никога не пускам радиото. Предпочитам тишината. Помага ми да мисля. Не си ли съгласен?

Турлайф поглежда към мъжа до себе си, но не казва нищо. Вижда нещо лъскаво в джоба на якето му. Мъжът носи ръкавици. Скоростомерът показва сто и два километра в час, като ограничението е сто. Всеки път, когато Турлайф превишава 110 километра в час, мъжът поглежда към скоростомера и на лицето му се изписва загриженост.

— Внимателно — казва той. — Не искаш да ни спре полиция, нали?

„Разбира се, че искам“ — мисли си Турлайф всеки път. През ума му минава да направи нещо напълно откачено, като например да катастрофира в канавката, надявайки се, че само той ще оцелее. Но страхът го кара да стиска волана и да се подчинява. Сърцето му препуска толкова силно, че почти заглушава рева на двигателя.

Попитал е мъжа какво има предвид под „пешеходец или велосипедист“, но той само се е усмихнал и е пренебрегнал въпроса. Но има нещо, което тревожи Турлайф дори повече от това. Мъжът изобщо не се опитва да скрие лицето си. Не се ли страхува, че Турлайф ще даде негово описание на полицията?