Томас Энгер - Фантомна болка

— Знам. Не съм добра в тези неща.

— Така е.

— От сега нататък ще проверявам телефона си по-често. Ок?

Прави още една крачка към него. Очите й блестят. Гурлайф я поглежда нежно. Притегля я към себе си и я прегръща.

— Забавлявахте ли се? — пита той, когато най-накрая я пуска.

— Беше страхотно. Но май се понапих малко — отвръща тя и взима чашата с вода от ръцете му.

— Да, дъхът ти мирише — казва Турлайф и размахва ръка под носа си. Но след това лицето му отново става сериозно и той понечва да я попита дали е забелязала нещо подозрително, но след това се отказва. Вместо това гледа как Елизабет поглъща водата в чашата и мляска доволно.

— Горката Хилде — казва тя и оставя празната чаша на масата. — Беше малко унизително. Нали не излиза много напоследък. И имаше един тип, който… ами… не знам…

Турлайф я поглежда право в очите.

— Май си падаше по една от нас. Почерпи всички ни с по едно питие. Всъщност с по няколко.

— Така ли?

— Сигурна съм, че утре сутринта ще ми излязат през носа — казва тя и клати глава.

— Как изглеждаше?

— А?

— Мъжът, който ви черпеше? Как изглеждаше?

— Не си спомням. Защо искаш да знаеш?

— Ами, аз…

Турлайф извръща очи.

— Спокойно, не се интересуваше от мен. Кой би се интересувал от майка с две деца?

— Стига, стига. Не говори такива неща за себе си. Не ти позволявам.

Елизабет се усмихва с блеснали очи.

— Говореше ли норвежки? — пита той.

— „Говореше ли норвежки?“ Защо постоянно ми задаваш този въпрос?

— Не ти го задавам постоянно.

— Напротив. По-рано тази вечер ме попита дали онзи журналист от „Афтенпостен“ е говорил норвежки. Да не си полудял? Защо ме питаш дали всеки човек, когото срещам, говори норвежки?

— Аз… — той свежда глава.

— Не го чух да казва каквото и да било, така че не знам — отговаря Елизабет. — Просто седеше там, хилеше се, гледаше ни, кимаше и вдигаше чашата си към нас. Това е всичко, което помня. А, чакай. Беше малко закръглен. И плешив. Но изглеждаше як, сякаш редовно ходи на фитнес. Но не се притеснявай — не е мой тип.

Елизабет го поглежда и се усмихва. Не е вързала косата си и черният водопад се спуска свободно върху раменете й. Турлайф не може да откъсне очи от красивата й уста.

— Говоря сериозно — казва той и отново я притегля към себе си. — Да не съм те чул да говориш такива неща за себе си. Ясно?

Елизабет затваря очи и се усмихва.

— Ти си най-страхотната, най-прекрасната жена на света — прошепва той.

Тя отваря очи и го целува по устните. Дъхът й мирише на алкохол, но това вече няма значение.

— Благодаря — казва нежно тя.

Турлайф преглъща, за да прогони буцата, заседнала в гърлото му. И осъзнава, взирайки се дълбоко в очите й, че въпреки късния час и изтощителния ден, Елизабет никога не е изглеждала по-привлекателна.

Сутрешната планьорка вече е започнала, когато Хенинг нахлува в стаята на първия етаж. Редакторът на отдел „Новини“ Коре Йелтланд го поглежда от далечния край на масата, а директно срещу него седи Хайди Шус.

— Здравей, Хенинг — извиква Коре, когато Хенинг влиза. — Радвам се да те видя. Сядай, сядай.

— Извинявайте, че закъснях — казва той. — Нещо… нещо изникна.

— Не се притеснявай, не се притеснявай.

Хенинг сяда, а Хайди го поглежда злобно.

Не би закъснял, ако не е прекарал по-голяма част от сутринта издирвайки стари телефонни архиви, тъй като Теленор 15 15 Теленор — Норвежка транснационална телекомуникационна компания, една от най-големите в света. — Б.пр. държат информацията онлайн само три месеца. Така и не е открил това, което е търсел. Директивата на Европейския съюз за запазване на данните също не му е помогнала, защото е търсел информация отпреди повече от година.

— Тъкмо обсъждахме днешните истории, истории, истории — изкрещява Коре и лицето му се сгърчва в гримаса. Хенинг още не може да свикне със заболяването на редактора, който страда от синдрома на Турет. А това, че косата му стърчи във всички посоки, не го прави да изглежда по-сериозен.

— Искаш ли да добавиш нещо? — изкрещява той, гледайки Хенинг.

Той прочиства гърлото си и осъзнава, че всички го гледат.

— Не, аз… — поглежда Хайди. — Нямам нищо против и днес да се занимавам с разпределянето на статии в документацията, ако все още имаме недостиг на персонал.

— Разпределяне на статии!? — възкликва Коре. — Защо, по дяволите, искаш да правиш това? Твоята работа е да бъдеш навън, Юл. Да преследваш истории.