Томас Энгер - Фантомна болка

— Познавам хора, които работят в „Афтенпостен“ — обяснява той. — Може би познавам и него.

— Ако се е представил, не си спомням — отговаря тя.

— А спомняш ли си как изглеждаше?

— Ами… беше доста висок. Тъмнокос. Приличаше малко на Фурио от „Семейство Сопрано“.

— Италианецът с конската опашка?

— Да. Онзи, когото Кармела харесваше. Лично аз не си падам по такъв тип, но…

Елизабет изяжда едно парче шунка, след което набожда картоф, разтопено масло и резенче морков на вилицата си.

— Говореше ли норвежки?

— Какво имаш предвид?

— Мъжът, който те интервюира. Говореше ли норвежки?

— Разбира се, че говореше норвежки! Нали работи за норвежки вестник! Що за въпрос е това?

„Значи са повече от един“ — заключава Турлайф и побутва един картоф с вилицата си. Гласът по телефона му е казал да държи устата си затворена и да не казва на никого. Но как?

— Днес сети ли се да се обадиш за алармата против крадци?

— Имах страшно много работа — лъже я той. Елизабет клати глава. — Защо не я поправиш сама, щом е толкова спешно? — добавя Турлайф.

— Много добре знаеш, че не разбирам от такива неща.

Той не отговаря.

— Между другото, тази вечер ще излизам. Може би помниш това?

— А?

— Тази вечер ще излизам, а ти трябва да сложиш децата да си легнат.

— Да, разбира се.

— И това ли си забравил?

— Не — отвръща неохотно той.

— Господи, Турлайф. Казах ти преди няколко дни!

— Сигурен съм, че си го направила. Няма проблем, ще сложа децата да си легнат. Можеш да разчиташ на мен. Щом трябва да излизаш — излез. Какво ще правиш, между другото? Къде ще ходиш?

— Имам среща с другите майки.

Турлайф я поглежда объркано.

— Майките от отбора по футбол на Пол — обяснява тя. — Вие татковците също трябва да излезете заедно някой път. Забавно е.

Турлайф не отговаря. Забива поглед в чинията си и си мисли: „Слава богу, че ще излиза тази вечер“. Така няма да му се налага да я лъже повече от необходимото.

Веднага след като се връща вкъщи, Хенинг сяда на кухненската маса и пуска записа на разговора си с Пули. Изслушва го няколко пъти, водейки си бележки. Установява с раздразнение, че е забравил да му зададе няколко много важни въпроса.

Осъзнава, че трябва да си състави таблица с ключовите хора в живота на Туре Пули, за да му е по-лесно. Откъсва лист от бележника и започва да пише:

„Туре Пули — Вероника Нансен (съпруга)

Видар Фел (убит)

Гайр Грьонинген (приятел)

Петер Холте (братовчед)

Кент Хари Хансен (собственик, «Сила & респект»)

Юке Брулениус — шведски гангстер.“

Но не бива да забравя и Ирене Отнес, Роберт ван Дерксен, няколко приятелки и приятели, персонала на „Сила & респект“, хора, които тренират там, други приятели, които евентуално могат да знаят нещо… „Твърде много са“ — мисли си Хенинг. И осъзнава, че има нужда от помощ. Обжалването на Пули ще започне всеки момент.

Спомня си вчерашния разговор с Фруде Улсвик, адвоката на Пули. Първият въпрос, който Хенинг му е задал, е „Помниш ли ме?“, защото отдавна не са разговаряли. Пули му задава същия въпрос по телефона миналата събота. Тогава Хенинг не забелязва нищо особено, но сега започва да се чуди. Наистина ли ще използваш тези думи, ако си знаменитост и не си давал интервюта от дълго време? Наистина ли ще попиташ „Помниш ли ме?“.

Хенинг клати глава. Не, ще кажеш „Знаеш ли кой съм?“. Въпросът на Пули намеква за някакви минали взаимоотношения. Но защо Хенинг ще помни Пули?

Бругелан често се шегува, че Хенинг има фотографска памет. Това не е далече от истината. През живота си Хенинг е забравял много неща, но никога лица или имена. Единственото нещо, което не си спомня ясно, са седмиците преди смъртта на Юнас.

Хенинг вдига глава. „Възможно ли е двамата с Пули да сме се запознали през тези седмици? Нима това обяснява защо Пули е седял пред апартамента ми през онази нощ?“

Вратата се отваря и Турлайф подскача стреснато.

— Здрасти, тате — казва Юлие. Тя е чисто гола, а косата й е мокра и сплъстена.

— Здрасти, миличка. Отново ли е време за баня с Мартин?

Тя кимва възбудено.

— Къде са дрехите ти?

Юлие го поглежда шашнато и на лицето й се изписва гузно изражение.

— Забравих.

— Тогава се качи горе, за да ги вземеш.

— Но Мартин трябва да си ляга.

— Тогава ще ги вземем утре. Хайде, да влизаме в банята. Ти също трябва да си лягаш.

— Но не искам да си лягам.

— Няма значение какво искаш, миличка. Ще си легнеш.