Томас Энгер - Фантомна болка

Отговорът на този въпрос е прост и брутален. Не им пука. Когато всичко свърши, те вече няма да имат нужда от него и просто ще го убият. Затова мъжът не се притеснява от факта, че Турлайф знае истинската му самоличност и ще запомни лицето му.

— Къде отиваме? — пита той.

Минават покрай отбивката за Хулместран, движейки се на юг по Е-18.

— Още не сме стигнали. Ти просто карай. И не превишавай позволената скорост.

Мобилният телефон на мъжа иззвънява. Той сваля ръкавицата си и натиска няколко копчета. Когато свършва, слага ръката си на дръжката на вратата и поглежда през прозореца. Турлайф гледа ту към пътя, ту към пейзажа от лявата страна на шосето, където дърветата стават все по-многобройни. Но днес не вижда пасящи елени, а само стърнища с цвят на ръжда и бали сено, покрити е бели найлонови покривала, разпилени из полетата като снежни топки. Мъжът слага ръкавицата си.

Един час по-късно завиват към Ларвик.

— Когато стигнеш кръговото кръстовище, завий наляво — заповядва мъжът и посочва табела, на която пише „Фритзьое Бриге“ 16 16 Търговски център в Норвегия. — Б.пр. . — Влез в паркинга.

Турлайф бавно вкарва своя опел „Астра“ в подземния паркинг, където всеки звук отеква като в пещера. Минават под черната дървена арка на входа и виждат табела, според която днес има специална оферта за рибешки кюфтета — само 49.90 крони за килограм. На паркинга има десетина коли и предостатъчно свободни места.

— Паркирай до онази кола — казва мъжът и посочва тъмносиньо беемве. Турлайф маневрира около белите колони. Беемвето е същото като онова, което е видял пред фермата „Бугстад“, само че регистрационният номер е различен. Той поглежда към мъжа, който се усмихва лукаво.

— Паркирай тук и ще сменим колата.

Турлайф натиска спирачката и изключва двигателя. В колата става мъчително тихо. Някой затръшва врата в далечината. Изревава двигател. Излизат. Турлайф усеща миризма, която му напомня за палубата на ферибот. Чува постоянно бръмчене над главата си. Мъжът се приближава до беемвето, но минава от другата страна и хвърля ключовете на Турлайф, който е толкова изненадан, че едва успява да ги хване.

— Искаш аз да карам?

— Да видим колко те бива — казва мъжът и гласът му отеква в паркинга. Ухилва се. — Влизай.

Оставят Ставерн зад себе си и минават покрай ливади за езда, полета с лукови насаждения и няколко църкви. Мъжът нарежда на Турлайф да спре в аварийната лента до едно поле с царевица, стигаща до прозорците на колата. Отвън него той вижда протока Скагерак, който разделя Норвегия от Дания. Във водата има множество лодки, както малки, така и големи. В небето над тях се носят бели и тъмносиви облаци.

— Искаш ли да изключа двигателя? — пита Турлайф. Слънцето го напича през прозореца. Мъжът до него гледа към стар гараж с ръждясали врати и черен ламаринен покрив. Когато чува въпроса, той обръща цялото си тяло към Турлайф.

— По-рано днес те попитах накъде искаш да поемем. Помниш ли?

— Д-да.

Мъжът посочва напред, където шосето се извива наляво в дълга, плавна крива.

— Стотина метра по-нататък има кръстовище. Нямаш право на десен завой и трябва да караш направо, но въпреки това ще те попитам. Надясно или наляво?

— К-какво?

— Надясно или наляво?

— Но…

— Надясно или наляво?

— Не знам! Накъде искаш да карам?

— Помниш какво ти казах по-рано днес, нали? Питам те за последен път: надясно или наляво? Наляво и жена ти умира. Надясно и всички ще ядете мексиканска…

— Надясно — отговаря веднага Турлайф. — Ще завия надясно, Ок?! Защо просто не ми кажеш накъде искаш да карам? Ще направя всичко, за да спася жена си! Приятелката си!

— Добре, Туфе. Не забравяй това, което току-що ми каза: ще направиш всичко, за да спасиш жена си, приятелката си. Страхотно. Сега тръгвай. Придържай се към шосе 301.

— Какво ще правим, когато стигнем?

Мъжът не отговаря. Турлайф въздъхва и включва на скорост. Отново излиза на пътя и бавно увеличава скоростта до 60 километра в час. Следва дългата крива наляво и не след дълго вижда табелата за шосе 301. Натиска спирачката, за да вземе завоя, след което продължава напред и ускорява нагоре по малкия хълм. Тясното шосе е обградено от гъста гора, която от време на време отстъпва на полета с лукови или картофени насаждения. Не се разминават с нито една кола. Турлайф стиска волана. Малки странични пътища продължават надясно към ферми и хижи, които не вижда.

— Спри там.